длъ̀жностен - единствено число, мъжки род, нечленувано длъ̀жностния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член длъ̀жностният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член длъ̀жностна - единствено число, женски род, нечленувано длъ̀жностната - единствено число, женски род, членувано длъ̀жностно - единствено число, среден род, нечленувано длъ̀жностното - единствено число, среден род, членувано длъ̀жностни - множествено число, нечленувано длъ̀жностните - множествено число, членувано
1 служебен - длъжностен
ДЛЪ̀ЖНОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до длъжност (в 1 и 2 знач.).
Заплащането на труда ще става по щатните таблици, длъжностни наименования и заплати за съответната категория. ВН, 1960, бр. 2654, 3. Градските комитетски конгрегации му дават най-почетни длъжностни титли. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 139.Виж повече◊ Длъжностна характеристика. Адм. Изискванията за определена длъжност в учреждение, научна организация, предприятие и под. Длъжностно лице. Юрид. 1. В административното право — държавен служител, кооперативна или друга обществена организация, които притежават правото да извършват официални действия за установяване, изменение или прекратяване на конкретни правоотношения. 2. В наказателното право — лице, което постоянно или временно осъществява функцията на представител на властта, като същевременно заема определена длъжност в държавно учреждение, предприятие или обществена организация. — Задръжте акта до делото. Разчитам, че бащата ще го подпише. Когато ми го върнете, ще го подпиша и аз като длъжностно лице. Б. Болгар, Б, 164. Край него [Евгени] мина голяма група офицери и длъжностни лица и се насочи към избитите. Д. Ангелов, ЖС, 501.