ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: доброду̀шно - Наречие

Форми:

доброду̀шно -

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 добродушно - добросърдечно - благодушно
2 благо (прен.) - меко (прен.) - кротко - добродушно - благодушно (книж.) - незлобиво
3 благо - добродушно - благодушно (книж.) - беззлобно - незлобиво - незлобливо - незлостно

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 добродушно - недобросърдечно

Резултати от: Речник на българския език

ДОБРОДУ̀ШНО. Нареч. от добродушен; с доброта, добросърдечно.
Илия беше кротък и мълчалив, само се усмихваше сдържано и добродушно и никак не обичаше да се заяжда с разни препирни. Г. Караславов, Тат., 137. Какво правите там? — посгълча ги той добродушно. Т. Влайков, Съч. III, 315. Малко преди да изляза, трибуните се огласяха от весел кикот.. Зрителите се хилеха добродушно и смехът им беше така изразителен, че и аз се разсмях. Р. Балабанов, ТБК, 56.
Виж повече