доверчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * доверчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член доверчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член доверчѝва - единствено число, женски род, нечленувано доверчѝвата - единствено число, женски род, членувано доверчѝво - единствено число, среден род, нечленувано доверчѝвото - единствено число, среден род, членувано доверчѝви - множествено число, нечленувано доверчѝвите - множествено число, членувано
ДОВЕРЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е склонен да проявява доверие, който лес- но се доверява, вярва на другите.