друга̀рка - единствено число, нечленувано друга̀рката - единствено число, членувано друга̀рко - звателна форма друга̀рки - множествено число, нечленувано друга̀рките - множествено число, членувано
ДРУГА̀РКА, зват. -о и (простонар.) -е, ж. 1. Жена по отношение на някого, с когото я свързва често общуване, взаимно доверие, привързаност, преданост; приятелка, дружка.
Почна да поизлиза с другарки на разходка, на кино, по екскурзии. М. Грубешлиева, ПП, 139. Двете неразделни другарки в тия тежки минути си припомниха своите първи стъпки към балкана. К. Ламбрев, СП, 97. Ней е тежко като мисли, че ще се раздели от свои, от роднини и другарки, че ще се отдалечи от бащина и свекрова къща. Т. Влайков, Съч. I, 298-299. Че кой ще стане причина,../ с либето да ни раздели?/ Моите мили другарки,../ другарки и приятелки. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 207. ● Лястовичките, весели другарки на пролетта, се стреляха ниско над покривите и цвъртяха радостно около гнездата си. Ив. Вазов, Съч. VII, 96. В тази отдалечена вила само котката ми е другарка. // Обикн. със съгл. опред. Жена, на която може да се разчита, която е готова да помогне и услужи при нужда. И наистина жената е домовница,.., стопанка и най-вярна другарка на мъжа. У, 1871, бр. 1, 271. Българката съща наша,/../ вярна, искрена и чиста,/ в радост, скръб другарка мила. Ив. Вазов, Съч. II, 86.Виж повече2. Жена по отношение на някого, с когото е свързана с обща работа, общи интереси и цели; дружка. Притесняваше се вкъщи,.. Затова пък, щом се намереше между другарките си, между добрите и сърдечни хора от стопанството — [Елисавета] разцъфтяваше като стайно цвете, изнесено на простор. А. Гуляшки, МТС, 303. Делегацията се завръщаше. Всички работнички настанаха, заобиколиха другарките си, задаваха въпроси. П. Спасов, ХлХ, 120. Другар- ко, сещам аз, последний час настава, час сбогом и от теб, и от света да зема. П. П. Славейков, Худ С I, 108. // Жена, която заема равно положение с някого в обществото или в даден колектив. Жената няма да бъде робиня и работно добиче, а другарка и съратница на мъжа. А. Каралийчев, НЧ, 33.
3. Жена по отношение на някого, с когото е свързана случайно, при определени условия или обстоятелства, или която съпровожда някого, за да нe e сам той. И тъкмо си мислех, че това лято ще си почина, сестро, и се домъкна братовчедка му, парясницата от София. И не иде сама, ами и другарка си води. За общество, кай, я водела. Чудомир, Избр. пр, 204. Човeкът чул ощe по-грозно нeщо: Красимира ходeла мeжду боляритe и ги насъсквала против царя... Сeга я търсят под лист. Щом я фанат, щe бъдe вeднага постригана, та да бъдe Тeодорина другарка в манастира. Ив. Вазов, Събр. съч. XVII [ea]. Бяхмe рeшили да взeмeм eдна българка като другарка на мис Стоун. Ниe наистина искахмe да сe държим с нeя колкото e възможно по-добрe. М. Мавродиeв и др., ИЕМЧ (прeвод) [ea]. ● Обр. Мизерията бе негова вярна другарка от дете до пресния гроб, който го погълна. Г. Бакалов, Избр. пр, 361. Ей, шейнице/ моя малка,/ моя пъргава/ другарка,/ по планинските/ плещи/ сняг блещи. Елин Пелин, ПБ, 102-103. // Спътничка. Той слезна по трите каменни стъпала и се качи на файтона. Веднага и амазонката се метна и седна от ляво на Кръстевича,.. — Що ми турнахте тая жена? — обърна се той към ония, които му натрапиха другарката. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 199-200.
4. Жена — идеен и политически съмишленик (обикн. от социалистичeска или комунистичeска партия); съратничка, съидейница. Жертва на едностранчиви възгледи за живота, ние тогава дирехме само идейната другарка, чиито достойнства се състояха само в това, че е прочела няколко книги върху борбите за обществено равенство между бедни и богати или върху свободата на жената и човешката личност. Ив. Карановски, Разк. I, 88. „При заминаването си за Америка по-голямата част от домашния си гардероб остави на мене за раздаване. Много наши другарки, излизайки от затвора през 1937 година, получиха и от нея [Будевска] по нещо.“ Ст. Грудев, ББ, 67.
5. В периода след 1944 г. до 1989 г. у нас — официална форма за назоваване или обръщение към жена, нeзависимо от служeбното Ј положeниe, възраст и др. — Не ти ли се спи бе, другарко? Стига си бъбрила, хайде лягай! К. Калчев, СТ, 71. — Ще ме пуснете, защото не знам какво ще направя! — Не може, другарко! Не е позволено! В. Пламенов, ПА, 12. В същия този дъждовен пролетен ден Надежда Кочева-Лукова, суха, висока другарка с навита на кок коса.., осигуряваше мероприятието „Литературно четене“. Ч. Шинов, БС, 40. — Къде са границите на блока? — запита Йолка стърчащата до нея Саша. — Тука, другарке, тука! — побърза да отговори Лекова. Ст. Марков, ДБ, 262. ● Обикн. пред фамилно име или пред название на професия, длъжност, чин — форма за учтиво назоваване или обръщение към жена у нас след 1944 г. до 1989 г. Другарката Райна Кабакчиева казва, че е имало жени, които са гледали „Нора“ повече от десет пъти само заради Будевска. Ст. Грудев, ББ, 62. Обърнете се по този въпрос към другарката директорка. ● Разг. Членувано — форма за назоваване на учителка или обръщение към учителка в същия период.- Казах, че там е открит първият театър. Това го няма в учебника и всички се пукнаха от завист. Другарката каза да го повторя още един път, та да го научи целият клас. П. Незнакомов, МА, 20. — Другарко, няма ли да имаме домашно за следващия път?
6. Съпруга; дружка. — Работи [мъжът] на строежа от осем месеца.. Другарката му работи като диспечер също на строежа. Г. Крумов, Т, 16. В музея ще бъде отредено място и за дейността на другарката на Кирков — Тина Киркова. ВН, 1958, бр. 2251, 4. ● Женската от двойка животни или птици. Щъркът размаха дългите си криле и се впусна полегато, без да ги мърда вече, та кацна пак при другарката си. Ц. Гинчев, ГК, 228. Двата славея заставаха всеки срещу своята другарка. Елин Пелин, Съч. II, 130.
◊ Другарка в живота. Ритор. Жена, съпруга. Нима не подхожда тя [Лора] за другарка в живота му [на Яворов]? Нима не е онази предана, покорна жена, от каквато той има нужда за суровата българска действителност? М. Кремен, РЯ, 466.