ѐвтино -
ЀВТИНО нареч. 1. На ниска цена, за малко пари. Противоп. скъпо. — Ех, Хаджи, Хаджи, мурафетът не е да купиш добър кон, а да го купиш евтино. Л. Каравелов, Съч. II, 36. Сдружаваха се людете, за да си набавят по-евтино каквото им беше нужно, за да спечелят повече от труда си. Д. Талев, ПК, 140. Почна да продава от имота си. Той даваше евтино, пазареше се бързо. Елин Пелин, Съч. III, 169. — Да не мислиш, че не знам цената на биволите! Те върят по-евтино. А. Каралийчев, ТР, 194. С чужди пари евтино се купува. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 142. ● Обр. — „Деркович — търговец на съвест!“ Колко пъти е продавал съвестта си евтино и е менявал убежденията си! Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 131.
2. Прен. Лесно, без много усилия и труд, без жертви и неприятности. Борис е знаел, че дребното внимание на царете е най-голямото внимание за парвенютата. По този начин могат евтино да се спечелят ръководителите на Военния съюз. Е. Каранфилов, Б III, 42. Владиката може да подуши, че е пил. А това не би му минало евтино, особено сега, на великия четвъртък. Т. Харманджиев, КЕД, 73.
3. В съчет. със с ъ м или с т а в а м в 3 л. ед. Означава, че нещо може да се вземе или постигне с малко пари, на ниска цена. Противоп. скъпо. Свърших земледелческото училище в Лозана. — Там евтино ли е? Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 22.