Основна форма: ексцентрѝчност - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

ексцентрѝчност - единствено число, нечленувано
ексцентричността̀ - единствено число, членувано
ексцентрѝчности - множествено число, нечленувано
ексцентрѝчностите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 оригиналност - ексцентричност (книж.) - екстравагантност - "" (книж.)
2 ексцентричност - екстравагантност

Резултати от: Речник на българския език

ЕКСЦЕНТРЍЧНОСТ1, -тта̀, мн. -и,

ж. Книж. 1. Само ед. Качество на ексцентричен1 (в 1 знач.). „Американско“ за него беше всичко, що се отличаваше с особено качество или ексцентричност. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16.

2. Проява на ексцентричен1 (в 1 знач.); ексцентрична постъпка. Ирина — дъщерята на Чакъра, .. също вземаше участие във веселието. Дори тя си позволи свободата да пофлиртува с един приятен и разглезен младеж, който беше дошел в бащиното си лозе ей- така, от ексцентричност. Д. Димов, Т, 3. Аз пряко заявих, че не искам да остана в никакъв окръжен комитет, защото не мога да нося отговорност за чиито и да било ексцентричности. П. К. Яворов, ХК, 185. Една от ексцентричностите на Фердинанда бе да заравя ръкавиците и връзките, които носеше. Д. Казасов, ВП, 195.

ЕКСЦЕНТРЍЧНОСТ2, -тта̀, мн. -и, ж. Техн. Отклонение от център. Честотата на колебанията на скоростта зависи и от ексцентричността на вала на електродвигателя. И. Венов и др., К, 152.

Виж повече