забеля̀звам - първо лице, единствено число, сегашно време забеля̀зваш - второ лице, единствено число, сегашно време забеля̀зва - трето лице, единствено число, минало свършено време забеля̀зваме - първо лице, множествено число, сегашно време забеля̀звате - второ лице, множествено число, сегашно време забеля̀зват - трето лице, множествено число, сегашно време забеля̀звах - първо лице, единствено число, минало несвършено време забеля̀звахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време забеля̀звахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време забеля̀зваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време забеля̀зваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време забеля̀звай - второ лице, единствено число, повелително наклонение забеля̀звайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение забеля̀зващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забеля̀зващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие забеля̀зващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие забеля̀зваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забеля̀зващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие забеля̀зващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забеля̀зващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие забеля̀зващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие забеля̀зващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие забеля̀звайки - деепричастие забеля̀звал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие забеля̀звалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие забеля̀звалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие забеля̀звала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие забеля̀звалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие забеля̀звало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие забеля̀звалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие забеля̀звали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие забеля̀звалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие забеля̀зван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие забеля̀звания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие забеля̀званият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие забеля̀звана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие забеля̀званата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие забеля̀звано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие забеля̀званото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие забеля̀звани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие забеля̀званите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 забелязвам - усещам - долавям 2 виждам - забелязвам - зървам - съглеждам - съзирам - фокусирам (прен.)
ЗАБЕЛЯ̀ЗВАМ1, -аш, несв.; забелèжа, -иш,
мин. св. забеля̀зах и (остар. и диал.) забелèжих, прич. мин. св. деят. забеля̀зал и (остар. и диал.) забелèжил, прич. мин. страд. забеля̀зан и (остар. и диал.) забелèжен, св., прех. 1. Виждам някого или нещо, което в даден момент привлича вниманието ми; съзирам, съглеждам. Стоян забеляза от леглото си как малката му щерка посягаше с треперливи движения на ръчичките си към герданче от пъстри стъклени мъниста. Д. Талев, ЖС, 95. Както бях се замислил, изведнъж забелязах един човек, който излезе от гората. М. Марчевски, ОТ, 46. Добра, пременена с нови дрехи, спря до няколко жени. Щом я забелязаха, отвориха ѝ път да мине към хорото. К. Петканов, Х, 84. Той не забелязваше засъхналата кал, в която конят му се спъваше, дълбоките локви със застояла вода, в които прегазваше. Ст. Дичев, ЗС I, 368. Селянинът забеляза дим сред гъстата гора и това твърде много го учуди. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 363.Виж повече2. Долавям, усещам проявата на нещо, схващам, че нещо съществува; виждам. – Аз забелязвах равнодушието ти! Пък и аз имам гордост!... М. Грубешлиева, ПП, 255. Струваше му се, че тя поглежда към него някак отстрани и отгоре, със спуснати клепачи, и се подсмихваше, навярно забелязваше смущението му. Й. Йовков, ЧКГ, 16. Въобще, Иванов забелязваше, че Осман се радваше у срещнатите делиорманци на особена почит. Ив. Вазов, Съч. ХII, 117. До вас на масата е ваш приятел, който работи над един научен труд; вие водите разговор тъкмо върху това, но скоро забелязвате, че той не ви слуша. Г. Райчев, Избр. съч. II, 15. // Обикн. с отриц. не. Усещам, чувствам, че нещо става, нещо се случва. Приказвайки, Велко не забелязваше как я разглеждаше от глава до пети – виждаше му се променена и по-хубава, още по-нежна отпреди. Д. Талев, И, 240. И сега тя като че се усмихваше, но гледаше настрана и Христо не снемаше очи от нея, като мислеше, че не го забелязва. Й. Йовков, ВАХ, 174. Генералът продължи, без да забележи, че Методи изгуби желание да разговаря. М. Грубешлиева, ПП, 237. Разговорът се понесе лек и шеговит. Подхвърляха се думи, наддумваха се, пущаха шеги и от сърце се смееха. Тъй се бяха увлекли и отпуснали, че не забелязаха кога дойдоха при тях дядо Костадин и Маревката. К. Петканов, СВ, 184. Когато забележеше опасност, пръчът изсвирваше през носа си и дивите кози, понесени в лудешки бяг, изчезваха в страшните пропасти на Джендема. Ем. Станев, К, 5.
3. Установявам някакъв факт, съществуването на нещо. Но денем там не позволяват да се ходи, защото в морето кръстосват турски броненосци, които стрелят навсякъде, гдето забележат движение на хора. Й. Йовков, Разк. I, 16. Огнянов забележи противоречие, или просто лъжа, понеже дякон Левски беше умрял преди три години. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 173. – Ако в обикаляните градове и други места забележех някакви порядки, носещи вреди на комитетската работа, аз пишех на Букурещкия комитет. Ив. Унджиев, ВЛ, 342. Можем да турим ръка на сърце и да кажем, че освен поменутите чорбаджийски каприции против учителите .. друго нищо достоосъдително не можихме да забележим в поведението на Габровската община. П. Р. Славейков, ГУ, 70-71.
4. Насочвам вниманието си към някого или нещо и го отделям, отличавам по нещо от другите. Демир ту се усмихваше, ту хапеше устните си. Приятно му стана, че тоя авторитетен човек беше го изведнъж забелязал и оценил. А. Гуляшки, МТС, 250. Има хора, които много дължат на осанката и изражението си, те сякаш са родени да бъдат забелязвани и изтъквани. А. Наковски, БС, 159. Митю Христов забеляза Тотка още като се замоми, но замина след това в града и в душата му остана само трепетна мисъл за нея. М. Яворски, ХСГ, 109.
5. Обикн. в пов. като вмет. дума. Обръщам внимание. – Забележете, господин Кандов, че само една цел разумна и възможна можем да поставим пред него: строшаването на турския ярем. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 86. – Забележете, другари – каза помощник-командирът, – едно от най-лошите качества на нашите войници е, че мнозина от тях имат слаби нерви. П. Вежинов, ВР, 61. Онзи ден пристигна в Бояна един софийски съсед. Тъй и тъй бай .. (забележи, вече съм „бай“), имам си неприятности в службата. Ем. Манов, ПС, 16. Това ваше предположение аз съм съгласен да положа в изпълнение, но требова да сключа по-напред сметките, .. забележете, че тия сметки не ща можа да наготвя преди идущаго януария м-ца. АНГ I, 130.
6. Остар. и диал. Вземам предвид нещо, обръщам внимание на нещо и го запомням. По сефтето забелязват каква ще бъде продажбата през този ден и дохождат да вярват, че има хора, които, като му направят сефте и на продажбата му добре отива, а на някои сефтето му било опако, за това те си забелязват и предпочитат такива да им направят сефте. П. Р. Славейков, БП II, 34. Забележи още, чедо, че редът е голяма помощ за икономията. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 4. забелязвам се, забележа се I. Страд. от забелязвам1. Твоето появление по това време у Рада в стаята ѝ ще се забележи, ще бъде даже скандал. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 145. Агата се вмъкна тихо, като срамежливо гледаше към земята и сякаш снишаваше широките си плещи, та да не се забележи. Й. Йовков, ЖС, 28. – Дошла само да те види. Сватба е, няма да се забележи. Д. Талев, ЖС, 322. Подаръците били различни – според оногова, комуто се подарява: .. везни, които мерят криво, без да се забележи. Н. Райнов, КЧ II, 69. II. Взаим. от забелязвам1 в 1 знач. Свечерява се, не се забелязваме един друг. забелязва се безл. от забелязвам1 във 2 знач. Гледаше я свекърва ѝ уж добре. Ала токо зе да се забелязва, като че ѝ подотегна, като че ѝ е неприятно, дето млада невяста се катури и тъй дълго се залежа. Т. Влайков, Съч. II, 250.
ЗАБЕЛЯ̀ЗВАМ СЕ несв.; забелèжа се св., непрех. 1. Намирам се в положение да бъда видян; виждам се. Землянките са засипани със сняг и почти не се забелязват, но от безбройните комини се издигат стълпове дим. Й. Йовков, Разк. I, 8. Ясно се виждаше, че авторът на писмото дълго време се е колебал кой път да хване, защото на много редове се забелязваха зачеркнати думи. Ал. Константинов, БГ, 103-104. Слънцето бе залязло, между стените на селските улици се набираше здрач и се забелязваха все по-ясно светканията на изстрелите. Д. Талев, И, 515. Когато „Флорида“ потегля отново на път, на борда се забелязват много нови пътници. Св. Минков, ДА, 14. // Лича, откроявам се. – Като че ли нещо капе отдолу.. – Къде? – попита той заинтересувано. – Ето тук отдолу. Едвам-едвам се забелязва. Елин Пелин, ЯБЛ, 22. Спомни си как беше го видяла. Друг ѝ се видя тогава, младостта му не се забелязваше, спокоен и смел беше. Й. Йовков, ЧКГ, 143.
2. Долавям се, схващам се, разбирам се. Никакво лъжливо свеняване, нито преструване не се забелязваше ни в гласа ѝ, ни в обноските ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 16. Това скрито напрежение се забелязваше и у войниците. Й. Йовков, Разк. I, 148. Чудесии в същност не се забелязваха. Само покрай улицата към конака дуварите бяха сринати. Ст. Дичев, ЗС I, 394. С всекиго ставаше нещо непривично, нещо, което не се забелязваше на пръв поглед. Д. Немиров, Б, 58. Паисиевата цел тук, както може ясно да се забележи, е да внуши на българите, че са имали някога свои „даскали и философи“, които са чели и писали на български. Б. Пенев, НБВ, 55.
ЗАБЕЛЯ̀ЗВАМ2, -аш, несв.; забелèжа, -иш, мин. св. забеля̀зах и (остар. и диал.) забелèжих, прич. мин. св. деят. забеля̀зал и (остар. и диал.) забелèжил, прич. мин. страд. забеля̀зан и (остар. и диал.) забелèжен, св. 1. Непрех. и прех. Обикн. със следв. подч. изр. Привличам вниманието върху нещо с кратко устно или писмено изказване, с цел да направя допълнение или уточнение; добавям, казвам, изтъквам. – Може би госпожата има талант? – О, вие не я познавате, – забелязва горчиво уругваецът. – Жена ми няма никакъв талант. Св. Минков, ДА, 41. Ние не можем да не похвалим дружеството за изданието на тие два превода и не можем да не забележим, че хиляди пъти е по-добро и по-полезно да издава подобни съчинения. Хр. Ботев, Съч. 1929, 348-349. Фотинов напечатва статията на учения си сънародник, като забелязва само, че ще се произнесе по повдигнатия въпрос за българска академия, след като се изкажат други компетентни лица у нас. М. Арнаудов, БКД, 15. Още требува да забележим, че бащинът наш език си има всичките речи и изговори както всякой друг, ал ний не ги познаваме. Ив. Богоров, ВУБЕ, 11-12.
2. Непрех. Диал. Правя забележка някому, отправям лек укор към някого. Млъкна [Яна], взе заспалото дете и го сложи в средата на леглото. Христо не се стърпя, забеляза ѝ: – Защо слагаш детето на средата? – То не остава мъжка работа! К. Петканов, Х, 128. Един взел от някого чизмите, сегиз-тогиз му забелязвал да не тропа силно с тях, че се увреждат. СбНУ ХХV, 26. Една жена, щом си подала главата от вратата навън, била съсечена от един черкезин пред очите на пашата, който нищо не забележил на този кръвник. З. Стоянов, ЗБВ III, 294.
3. Непрех. Диал. Обикн. несв. и пов. с отриц. не, няма и крат. лич. местоим в дат. Обръщам особено внимание някому, като обикн. се засягам, обиждам от него. Е, Павле! Таз ли намери да земеш? .. Бульо, не ѝ забелязвай! Тя е добра, ти не знаеш, колко е добра. Само че такава е малко .. весела. Й. Йовков, Б, 39. – Майка ти не ме обича. Ох, не мога да живея тъй, не мога... – Ти пък не ѝ забелязвай толкоз. Тя е стара жена. И. Петров, НЛ, 171. Продължаваше да реже хляба. – Яз май трябваше на по-тънички, по градски, ама ти не ни забелязвай! Кл. Цачев, СШ, 59.
4. Прех. Диал. Записвам накратко нещо, за да го запомня, вземам си бележка; бележа, отбелязвам. – Дай, Филчо! Претегли ми, чина, три гранчета от синия сулан, че ми не достигат за вътък. И една макара ми дай, па ги забележи, че като си дойде довечера чичо ти, ще ти ги плати. Чудомир, Избр. пр, 162. Касова книга, в която търговецът забелязва всичките движения на фонда си, дневните получавания, плащания и разноски. К. Кърджиев, А, 308. Има още села, от дето може да се извлече и сега доста материал по тая част интересен и за писмеността ни, и за язика ни, и за историята ни, стига да има кой да ходи, слуша, пита и забелязва. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 5, 65. И защото ги питаше за много работи, заповяда на писаря си да забележи всичките им отговори. П. Кисимов, ОА I (превод), 139.
5. Диал. Прех. и непрех. Поставям белег, знак върху нещо някъде, за да се отличава или помни; отбелязвам. – О, Йосифе! Как тъй? – обърна се Нона и се засмя. – Санке, намери един бял камък да забележим кога Йосиф е дохождал у нас. Й. Йовков, ЧКГ, 177. – Еха-а-а! Буюр, буюр, Кондо ага. Де да забележим, че си дошел, а? Дешо! Я забий един гвоздей на долния праг, та да се запомни! Д. Немиров, Б, 99. – Фала тебе, Яно ядна сестро, / я отсечи треска от ябълка, / та разлюти мои люти рани, / та наточи кърви у румене, / па си пойди през гора зелена: / дека минеш през гора зелена, / забележи дървйе и каменйе, / бележи ги с тия църни кърви, / ега, сестро, водица донесеш! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 215-216. забелязвам се, забележа се страд. от забелязвам2 в 1, 4 и 5 знач. Откритието на този законен кръг имаше голяма важност за стария погрешен календар, заради това и са наредило това число да са забелязва със златни букви. Лет., 1876, IХ.