завъ̀ршек - единствено число, нечленувано завъ̀ршека - бройна форма завъ̀ршекът - единствено число, членувано - пълен член завъ̀ршеци - множествено число, нечленувано завъ̀ршеците - множествено число, членувано
ЗАВЪ̀РШЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Завършък.
Колко съм се лутал – нямах представа. Помня само, че прибягвах от улица в улица, от завой към завой, които нямаха завършек. Г. Райчев, БР, 1931, кн. 3, 82. Като завършек на службата Климент произнася Похвално слово за Кирил. Н. Драгова, КО, 63. Никой не може да убие незавършеното, обещаното, надеждата. Незавършеност – най-съвършеният край. Завършекът е спиране. Мъртва точка. Незавършеността е вечно движение. Живот. Бл. Димитрова, Лав., 129.Виж повече