заглушѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано заглушѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член заглушѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член заглушѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано заглушѝтелната - единствено число, женски род, членувано заглушѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано заглушѝтелното - единствено число, среден род, членувано заглушѝтелни - множествено число, нечленувано заглушѝтелните - множествено число, членувано
ЗАГЛУШЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За звук, шум, глас – който е много силен и заглушава, оглушава; оглушителен.
Един заглушителен гръм изпълни планинските самотии. Ив. Вазов, Съч. VII, 69. При всяка стъпка беснуванието на тълпата се усилваше и въздухът се цепеше от по-заглушителни викове. К. Величков, ПССъч. I, 52.Виж повече2. Техн. Който се отнася до заглушител. Заглушителен механизъм.