задгранѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано задгранѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член задгранѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член задгранѝчна - единствено число, женски род, нечленувано задгранѝчната - единствено число, женски род, членувано задгранѝчно - единствено число, среден род, нечленувано задгранѝчното - единствено число, среден род, членувано задгранѝчни - множествено число, нечленувано задгранѝчните - множествено число, членувано
ЗАДГРАНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се намира или извършва извън границите на страната, в която живее, която е родина на говорещото лице
. През втората половина на ХIХ в. в София се отваря и читалище, в което се получават всички вестници, издавани от задграничните български политически емигранти и революционни дейци. Л. Мелнишки, ПП, 8. – По ваше нареждане ние се събрахме да сложим основата на най-важния акт в нашата нова отечествена история: създаване на българско задгранично правителство. Ст. Дичев, ЗС I, 198. Начело с Яне Сандански мои другари са Никола Наумов, македонски публицист, Димитър Стефанов, адвокат и бивш задграничен представител на организацията. П. К. Яворов, ХК, 177. Задгранично турне. Задгранична организация. Задгранични пазари. // Който не е от страната, в която живее, която е родина на говорещото лице; чуждестранен. След една година ще бъде завършен и представителният хотел, в който задгранични гости на столицата ще намират приятен отдих в спретнатите апартаменти. ВН, 1955, бр. 187, 1. Задгранични работници.Виж повече2. Който е предназначен за чужбина, който е свързан с пътуване в чужбина. Още същия ден Сотир Анастасов отнесе до пощенското гише задгранични телеграми – до Москва, до Виена, до Букурещ и Цариград. А. Каралийчев, НЧ, 122. Яворов не ми каза, че подал молба за задграничен отпуск още през пролетта, нито ми обясни защо бърза да замине. М. Кремен, РЯ, 208. Задграничен паспорт. Задгранична виза.
– Друга (остар.) форма: загранѝчен.