задоволя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време задоволя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време задоволя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време задоволя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време задоволя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време задоволя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време задоволя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време задоволя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време задоволя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време задоволя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време задоволя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време задоволя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение задоволя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение задоволя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задоволя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие задоволя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие задоволя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задоволя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие задоволя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задоволя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие задоволя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие задоволя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие задоволя̀вайки - деепричастие задоволя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие задоволя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие задоволя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие задоволя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие задоволя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие задоволя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие задоволя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие задоволя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие задоволя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие задоволя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие задоволя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие задоволя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие задоволя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие задоволя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие задоволя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие задоволя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие задоволя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие задоволя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 задоволявам - удовлетворявам 2 уталожвам - задоволявам - засищам (глад или жажда) - утолявам - насищам
ЗАДОВОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; задоволя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Удовлетворявам своя материална или духовна потребност, правя да стана доволен, че имам нещо, че съм получил или постигнал нещо нужно или желано. С новия килим тя искаше да задоволи една своя постоянна жажда, един постоянен копнеж на сърцето си – да върши нещо, да постига нещо, да запълва с нещо дългите дни и нощи. Д. Талев, ПК, 108. Та като поема да си върши сама ония работи, които би могла и невястата да свърши, стрини Венковици става дори приятно: с това тя задоволява своето влечение към страдалчество. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 212. Конкурентните взаимоотношения са често явление в популациите. Например при хранене първи задоволяват глада си най-силните в стадото или семейството. Биол. IХ кл, 1981, 50. Човекът е усвоил навика да задоволява по-основни и остри нужди. Ал. Гетман и др., СБ, 45. // Удовлетворявам някаква материална или духовна потребност на някого, правя някой да е доволен, че има нещо, че е получил или постигнал нещо нужно или желано. Нашият вестник прекарва вече своята тригодишнина от съществуването си. Старали сме се, доколкото ни силите позволяват, да задоволяваме читателите си във всяко отношение. СГл, 1907, бр. 25 [еа].Виж повече2. С качествата си удовлетворявам нечий вкус, отговарям на нечии разбирания и изисквания. В самата стая обстановката е такава, че би задоволила и най-изискания вкус. К. Кюлявков, СПП, 25. Ала тревата не го задоволяваше и той [еленът] започна да води стадото всяка нощ към овесите, долу в планината. Ем. Станев, ПЕГ, 115. Обичаше [Симеон] двореца си, макар и да не го задоволяваше нито големината, нито видът му. А. Гуляшки, ЗВ, 377. Ний са надеяме, че преводът му ще задоволи напълно читателите на тая книга. С. Бобчев, ПОС (превод), 7.
3. Отговарям на някаква потребност, нужда по отношение на количество, степен. За в бъдеще ние бихме могли не само сами да задоволяваме вътрешния си пазар, а и голяма част да изнасяме навън. О, 1921, бр. 25, 2. Транспортното обслужване при нас като крайно село също е решен и що-годе задоволяваме потребностите на хората. СтрВ, 2015, бр. 18, 4.
4. Удовлетворявам полово желание, възбуда. Индийската Кама сутра (от кама – „любов“, и сутра – „въведение“, „учение“, „ръководство“) е най-старият учебник по любовно изкуство. От хилядолетия това учение позволява да задоволяваме сексуалния си глад, вдъхновявайки се от описаните в него пози. Б, 2007, бр. 8, 3. Аз нямам сърце. Задоволявам мъжките си нужди където и с която искам; жените не означават нищо за мене, само моментни удоволствия. Сл. Мундрова, ПП (превод) [еа]. задоволявам се, задоволя се I. Страд. от задоволявам. Доста е направено, за да се задоволи нуждата от учебници. II. Възвр. от задоволявам в 4 знач.
ЗАДОВОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; задоволя̀ се св., непрех. Обикн. с предл. с. 1. Изпитвам удовлетворение от това, което получавам или имам. Той търпеливо съпоставяше фактите и макар че не винаги се добираше до значителни доказателства, той се задоволяваше и с малкото зърно истина. В. Нешков, Н, 23. Големите печалби отиват в ръцете на търговеца капиталист, а наемните работници се задоволяват с трохите от производството. Ив. Унджиев, ВЛ, 16. Там [на село] кога няма вино, ще се задоволиш и с крушеница или кисела грозденка, ако и тях ги няма, ще си покараш сухата хапка и с водица. Ил. Блъсков, ДБ, 90. Ние, българите, длъжни сме громко да заявяваме пред света, че не можеме да са задоволиме с разни полумерки. НБ, 1876, бр. 53, 204.
2. В съчет. със само и със съюз да и следв. глагол или с предл. с. Смятам за достатъчно, ограничавам се с нещо. Башибозуците, за да ги накарат да отворят черквата, не са се задоволили само да морят с глад, жажда и куршуми натрупаните един въз други мъртви и живи, обезумели от страх и отчаяние батачани. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 106. Когато пoздравляваше познатите си, никога не се задоволяваше само със смъкване на шапка, а бавно и отчетливо произнасяше: – Добър вечеp. Д. Немиров, Д № 9, 14. Винаги съм се задоволявал само с мъмрене или съвети, като съм смятал, че те са достатъчни, за да го вразумят. М. Марчевски, ТС, 104. Сичките, които са уловиха виновати, претърпяха смъртно наказание, но колкото за брата си, царят са задоволи само да го затвори в тъмница. Т. Шишков, ИБН, 168.
3. Удовлетворявам възбуда, полово желание, което изпитвам. За да се сключи един брак, не са необходими нито любов, нито страст. – Лично аз предпочитам да желая собствената си съпруга, а не да се задоволявам със слугините ѝ. Д. Кутева и др., ПС (превод) [еа].