заслу̀жено -
ЗАСЛУ̀ЖЕНО нареч. Според заслугите, според това, което някой е заслужил или което заслужава.
Дошъл преди години от някакво далечно село като прост редник, той беше усвоил със завидно усърдие всички казармени добродетели и бе стигнал напълно заслужено до фелдфебелски чин. Св. Минков, Избр. пр, 20-21. Няколко дни по-късно по същия начин Страхил съобщава, че е подготвен. Панчев може да оцени проявеното достойнство. Изпитва го и му пише отличен. Напълно заслужено. Ив. Остриков, СБ, 30. Той е от ония хора, на които им върви в живота – дали заслужено или не, то е друг въпрос. М. Марчевски, ТС, 78. Тя влезе в затвора с отвращение, че е стигнала дотам да посещава тъмнични килии, където заслужено са прибрани престъпници. Ст. Даскалов, СЛ, 51.Виж повече