здра̀ве - единствено число, нечленувано здра̀вето - единствено число, членувано
- 1. здраве
- - Вземам/взема здравето
Виж повече- - Да носиш много здраве на мъртвите
- - Да носиш много здраве на тата
- - Здраве му кажи
- - Здраве му речи
- - <И> за мое, и <за> твое здраве
- - Имаш много здраве и имаш много здраве от арменския поп
- - Много ти здраве
- - Носи си многото здраве
- - Оставям си/оставя си здравето
- - Смъквам/смъкна здравето
- - Бръквам/бръкна в здравето на някого
- - Голо здраве, жива болест
- - Не съм си намерил здравето на пътя
ЗДРА̀ВЕ, мн. няма, ср. 1. Нормално, добро физиологично състояние на организма и добро състояние на психиката през по-продължителен период. Като подемаше нишката на по-раншния разговор, Манолаки каза: – Имот, стока се купува, здравето не може да се купи. Й. Йовков, ЧКГ, 229. – От мене зависи докога и как ще живея! От моето душевно и физическо здраве! О. Василев, Л, 36. Червенината по бърните показва здраве. КН, 1873, кн. 5, 13. Ще накършат момчетата върбови клони, / ще накитят вратите, иконите / и обор, и хамбари, и плевня висока, / и кошара, – за здраве на стоката. Е. Багряна, ВС, 28. Сите се богу молеа: / – Я дай ни, боже, я дай ни / тая година най-добра, / на сички здраве и живот, – / орачу добър берекет! П. П. Славейков, КНП, 86. Мало-голямо вървяло / за здаве да се люлее: / най-подир дошла Добринка / за здраве да се люлее. Нар. пес., Христом. ВВ II, 218. Парите здраве не купуват, ама здраве зимат. Послов. Хубаво време и здраве не дотягат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 199. Голо здраве, готова болест. Послов., СбНУ III, 248. Без здраве имот, омразен живот. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 38. От здраве по-хубаво (нищо) няма. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 23. ● При благопожелания и благословии. – Чудо, чудо! – казаха другите и вдигаха чашите. – За твое здраве, Кацарски. Елин Пелин, Съч. IV, 128. – Е хайде – дигна той пак чашата си, – за ваше здраве! Всички отпиха от чашите си. Д. Талев, ПК, 202. – А бре Серафиме, ти ли си? – извика най-после Еньо. – Ух, да те убий здраве, да те убий! Й. Йовков, ЖС, 8. – Не му е времето сега да се разправяме. Хайде, останете си със здраве. А. Каралийчев, ПС III, 147. – Ха наздраве, Пижо! – От здраве да се не куртулишеш, Пендо. Елин Пелин, Съч. V, 79. – Хайде, върви си сега със здраве, чичо. Г. Караславов, Избр. съч. II, 392. Отварях прозорчето и на стъклото се оглеждах. Оттам се подаваше едно мургаво момче с кожухче. – Ха да ти е честито! – поздрави ме баба. – Със здраве да го носиш! Кр. Григоров, ОНУ, 8. Господ здраве да ти дава! // Само като сказ. опред. Явление, фактор, който допринася за поддържането на нормално добро физиологично състояние на организма и психиката на човек. – Слънцето е здраве, това да го знаете и да го запомните добре... Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 243. Сърцето му не беше се затворило за радостта, а радостта е здраве за душата. Д. Талев, И, 294. Смехът е здраве.
2. Здравословно състояние на някого или на членовете на социална група, колектив. – Как си със здравето, добре ли си, бей ефенди? Ив. Вазов, Р, 30. Нищо не я вълнуваше вече – нито глупавата му заядливост, нито разклатеното му здраве, нито себеотрицанието, с което беше работил толкова време, за да поддържа семейството. Д. Димов, Т, 70. Той бил кротък човек със слaбо здрaве. Д. Талев, ЖС, 55. Веднъж поетът не бил повикан на пост заедно с групата си, защото не бил много добре със здравето. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 101. Грижи за здравето на децата.
3. Разг. В съчет. с повече от това. За изразяване на задоволство, удовлетворение от нещо. Тя [изборната платформа] започва със земеделието и свършва с народното здраве. Повече от това – здраве! Хр. Ясенов, Събр. пр, 162. Един часовой имаше вън, тук – други. Повече от това – здраве, помисли си Малинчев. Й. Йовков, Разк. III, 43.
◊ Вземам (взимам) / взема здравето на някого. Разг. 1. Чрез побой, изтезания, подлагане на глад и под. разболявам някого, изтощавам организма на някого. Накрая полицаите взеха Манола и го отведоха в града. Сетне дядо Тома научи, че много са били сина му в полицията, много са го мъчили. Но корав мъж беше той. Взели му здравето, но издържал, нищо не признал. Г. Караславов, Избр. съч. V, 188. 2. Преуморявам някого прекалено много чрез непосилна, изтощителна работа или голямо напрежение при постигане на нещо. – Аз съм преуморен от текущи задачи. Тия заседания ми взеха здравето. Вече ми се причуват гласове. Й. Попов, БНО, 117. – Ти знаеш ли как коси Петко? – унася се Калошарски в спомена си. – Млад, па силен. Здравето ни взема. И на другия ден пак. Ст. Даскалов, СЛ, 49. Гледам си здравето. Разг. Живея спокойно, без грижи за нещо. – Пък ако не идеш, ще си останем бедни като досега... Тогава и майка ти ще се съсипе... А инак ще си седи вкъщи и ще си гледа здравето. Г. Караславов, Избр. съч. V, 259. Губя си (оставям си / оставя си) здравето. Разг. Разболявам се или ставам болнав, хабя си силите, обикн. поради прекомерна работа. – С пръст той не е пипнал тази земя. Ние си губим здравето над нея, нека си я разделим òвреме. Елин Пелин, Съч. III, 21. Здраве да е! (съкр. здраве!). Разг. 1. Възклицание за подчертаване на примирение. – Знам, ама ми е мъчно, че не можем и ние да се замогнем като хората. – Здраве да е, Панко. Д. Ангелов, ЖС, 74. 2. Пожелание за успех. Тази вечер тръгваме за Япония. Сега само здраве да е и добър вятър. Очите ни ще видят всичко, което сега фантазията спестява. Б. Трайков, ВО, 5. – Като се отели кравата, ти виж да отгледаш телето, пък здраве да е само – аз пак ще се върна... П. Тодоров, И I, 58. Здраве желаем. Отговор на войници, ученици и др. при поздрав: здравейте! – Здравейте, войници! – Здраве желаем, господин поручик! П. Вежинов, ВР, 170. Здраве му кажи (речи). Разг. Възклицание за подчертаване на изключителните качества на някого или нещо, за изразяване на задоволство от нещо. Луди пари натрупаха котленските чорбаджии, вдигнаха къщи като сараи, живееха – здраве му речи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 180. Не пропуснах да посетя и прочутия склад от вина на братия Кръскиеви. Тук ни поднесоха едно деветгодишно златно вино – здраве му кажи! Ал. Константинов, Съч., 222-223. <И> за мое и <за> твое здраве, п и я. Разг. Извънредно много (пия). Ама иначе нищо не му е. Пие за твое и мое здраве, пак стърже цигулката и забрави ли песента, кара си все: тан-тини-нини-танту-нуну-ну. Чудомир, Избр. пр, 20. Имаш много здраве. Разг. Пренебр.; Имаш много здраве от арменския поп. Простонар. Пренебр. 1. Не си прав, съвсем не е така. – Привиква хората да доказват, че не Ицо, а ти си виновникът за съсипаното жито. – Има много здраве той .. – По тоя въпрос съдът си е казал думата. Ст. Даскалов, СЛ, 466. – Какъв е този, дето в мътна вода риба лови? – Извинявай – казвам, – шефе, но тука имаш много здраве. Ясно какъв е. Черемухин, ПД, 35. 2. Няма да стане така, както ти мислиш. – Тоя изедник, тоя изедник. И сега ли ще му създава ядове... – Ехей, бако, имаш много здраве – рече си Алекси. – Това не ти е в миналото... Кр. Григоров, Н, 30-31. Много здраве. Разг. Поздрав, благопожелание (обикн. при изпращане на някого или при пристигане от някъде). – Гунке, ходих по работа на село; нося ти много здраве от всички. Г. Райчев, ЗК, 197. – Много здраве на баща ти – заръчваше му Манолаки. – И пак да дойдеш, Йошка. Й. Йовков, ЧКГ, 93. – Добър вечер, Димовице! Много ти здраве от Дима. К. Петканов, МЗК, 225. Много ти здраве. Пренебр. Не ме интересува какво правиш, не се засягам. На третия ден вечерта влязох в кръчмата. Сватът Димитър седи там, ама не ме поглежда. Сърдит, значи. Е, много му здраве! И аз съм му сърдит. П. Велков, СДН, 380. Не съм си намерил здравето на пътя. Разг. Възклицание за подчертаване, че щадя, пазя силите си, здравето си. Носи си многото здраве. Диал. Иди си, върви си.
– Други (остар.) форми: з д р à в и е, з д р à в и я.