извѐстност - единствено число, нечленувано известността̀ - единствено число, членувано
1 известност - популярност - слава - лаври (прен.)2 известност - признание - популярност - гражданственост
ИЗВЀСТНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество на известен (във 2 знач.). –
Добре сте вие писателите, господин Влайков. Награди, пари, почести, слава, известност, а пък ние, свърши ли се животът, свършва всичко. Хр. Миндов, ЦГМГ, 417. В малките градове хората отблизо се познават помежду си, но Шина имаше и по-друга известност. Беше бедна, но трудолюбието ѝ беше пословично, а в благонравието и строгата ѝ набожност никой не смееше да търси лицемерие. Й. Йовков, Разк. I, 136. Неговата известност дойде някак неочаквано; той беше печатал вече, но малцина го знаеха. К. Константинов, СбАСЕП, 374. Обаче убийството на лекаря развълнува града. Беше убит уважаван и ценен човек, със заслуги и голяма известност. Ем. Станев, ИК I и II, 315.Виж повече2. Книж. Само в съчет. с предл. в. Състояние на осведоменост, яснота по дадени въпроси. Пак започна да прескача до Пловдив. По този начин той държеше и нас в известност какво се прави и какво трябва да се прави. СбЦГМГ, 224.
3. Книж. Само в съчет. с предл. в. Състояние на установеност, опознатост, яснота на нещо. Нека се остави празно място на числото на дружествените членове: то ще се запълни, когато в канцеларията се приведе в известност положението. Ив. Вазов, ΗПис, 58. Всички таркански чиновници бяха излезли на площада пред двореца, действуваха бързо и трескаво: поставяха в ред и известност целия порой от хора, коне, оръжия, талиги и копачи. Й. Вълчев, СКН, 395.