изка̀зване - единствено число, нечленувано изка̀зването - единствено число, членувано изка̀звания - множествено число, нечленувано изка̀званията - множествено число, членувано
Виж повече
ИЗКА̀ЗВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само
ед. Отгл. същ. от изказвам и от изказвам се. Този език е еднакъв по израз, колорит и нюанси: език, сгоден за изказване на обикновена логическа мисъл. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 138. Родопчаните са малко по-груб народ в изказването своите чувства на ревност. Ив. Вазов, Съч. XVI, 92. За изказване ли е що претеглих в Романя, където ме натириха, наставниче? И поп ставах, женени преженвах, и рибар, и гъдулар – песни тъкмях, по села и градища ги пях. Ем. Станев, А, 191.Виж повече2. Системно, обикн. устно изложение на мисли, мнение по някакъв въпрос. Секретарят погледна за втори път в листчето си, намръщи се и без да бърза, като обмисляше всяка дума, започна изказването си. Ив. Мартинов, М, 27. Той бе грижливо написал своето изказване, но докато говореше, много рядко поглеждаше в листата. П. Вежинов, СО, 200. Константин Константинов е автор на множество изказвания и статии, написани на изискан български език, ценни и по мислите, които ги възвисяват. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 67. Приготвих си писмено изказване. П. Маринов, Н IV [еа]. Един прочетен писмен текст не е устно изказване.