излеку̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време излеку̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време излеку̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време излеку̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време излеку̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време излеку̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време излеку̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време излеку̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време излеку̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време излеку̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време излеку̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време излеку̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение излеку̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение излеку̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие излеку̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие излеку̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие излеку̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие излеку̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие излеку̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие излеку̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие излеку̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие излеку̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие излеку̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие излеку̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие излеку̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие излеку̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие излеку̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие излеку̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие излеку̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие излеку̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие излеку̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗЛЕКУ̀ВАМ, -аш, св., прех. 1. Лекувам напълно, до пълно оздравяване човек или животно; изцелявам2, изцерявам. Тоя звяр беше подарък от един селянин ловец, комуто Соколов излекува сина от опасна болест. Ив. Вазов, Съч. XXII, 36. Лекарят продължаваше да се смее и отблъсна полека ръката му [на болния]. – После!... – каза той. – Нека ви излекувам. Д. Димов, Τ, 542. Кракът му беше се подул, той не можеше да стъпва на него. Най-разумното беше да го излекувам, а той сам да разбере дали съм му враг, или приятел. М. Марчевски, ОТ, 144. Вечер, като се прибереше, все за тях [прасетата] си мислеше... Каква храна да им даде утре, къде да поправи кочината, как да излекува някое болно прасе. И. Петров, НЛ, 49–50. // Правя нещо (заболял орган или рана) да оздравее напълно, премахвам болестното състояние на нещо. – Бакшиш, задето си излекувал зъба на децата му. Ив. Вазов, Съч. VI, 175. Нито бананите, нито масажите успяха да излекуват дясната ръка на Петър, да възвърнат движението в нея. В. Райков, ПВ, 20.
2. В съчет. със същ., назоваващи някаква болест. Лекувам, премахвам напълно; изцелявам2, изцерявам. И когато си лягаше на твърдото легло, той [даскал Стефан] започваше да води дълги спорове със себе си върху болестите, които бе откривал през деня и как трябва да ги лекува. Той така се увличаше, че често ставаше и записваше в своя лековник някой нов цяр, който излекувал няколко болести. Д. Немиров, Б, 205. Излекуваха му гастрита с билки.
3. Прен. Отстранявам, премахвам нещо, което ми пречи; изцелявам2, изцерявам. Можеше да го [писмото] изгори, но жената беше още прекалено млада, за да направи това, и успя да излекува половината от яда си, като настървено наруга продавачката, която бе скрила под хубавия грозд кесия изгнили зърна. Л. Михайлова, Ж, 123–124. Да се залови най-сетне за работа, истинска, изтощителна работа, която щеше да излекува скуката и безпокойството ѝ. М. Мечкуева, ПД (превод) [еа].
4. Прен. Подобрявам състоянието на нещо, като премахвам, отстранявам това, което го е влошило, това, което пречи. Неговите [на Л. Н. Толстой] идеи добиват особена популярност сред определени среди на българската интелигенция – най-вече онези, обзети от стремежа да излекуват обществото от недоволството и разочарованията, последвали идеалистичната екзалтация на първите следосвобожденски години. А. Бакрачева, ЗО [еа]. Искаше да го запомнят като човека, който е увеличил производството на храни и е излекувал хронично неефективната икономика. Вл. Германов, ЧП (превод) [еа]. излекувам се страд. – А аз ето какво ще ти кажа: човек стане ли куче, капчица жал да нямаш към него. Не, Панко, не. Злото със зло не може да се излекува, а само с обич и с добро. Д. Ангелов, ЖС, 133. Сега Кадир ще слиза на смяна. Защо не изпратя по него писмо до лекаря? Моят мъничък първокласник трябва да се излекува! Л. Александрова, ИЕЩ, 185–186.
ИЗЛЕКУ̀ВАМ СЕ св., непрех. 1. Оздравявам напълно в резултат на лечение; изцелявам се, изцерявам се. Излекува се и захвърли бастуна.
2. Прен. С предл. о т. Избавям се, освобождавам се, отърсвам се от нещо, което ми пречи. Само едно бе сигурно – в тая борба човек трябва да се излекува от интелигентски пристъпи на болезнена съвест. Ем. Станев, ИК III и IV, 302.