изобрета̀телство - единствено число, нечленувано изобрета̀телството - единствено число, членувано
ИЗОБРЕТА̀ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Само
ед. Книж. Откриване, създаване на нещо ново; изобретяване, откривателство. Неговите дарования бяха всестранни, но голямата му стихия бе изобретателството. Чертаеше планове за хвърчащи машини, преди още да се бе появил първият аероплан; измисляше сметачни машини. С. Радев, РС 1994 [еа]. Не ѝ харесваше, че той в свободното си време се занимава с изобретателство – смяташе го за празно губене на време. Тя през цялото време му се караше, задето запълва цялата стая със своите апарати и инструменти. М. Марков и др., СФ (превод) [еа].Виж повече2. Само ед. Способност, умение за ново виждане, постъпване; находчивост, изобретателност. Поетът проявява истинско изобретателство, за да изобрази по възможния най-пластичен начин героите си. Лит. X кл, 25.
3. Разг. Изобретение (в 1 знач.). Дядо ми се гордееше със своите изобретателства. Бе погълнат в своите изобретателства. Той измисляше една хвърчаща машина и при всяка среща ми говореше за нея, за невиденото чудо, което тя ще бъде в света, и за голямата слава, която той ще спечели, слава, която ще падне и върху българския народ. С. Радев, РС 1994 [еа].