изску̀бвам - първо лице, единствено число, сегашно време изску̀бваш - второ лице, единствено число, сегашно време изску̀бва - трето лице, единствено число, минало свършено време изску̀бваме - първо лице, множествено число, сегашно време изску̀бвате - второ лице, множествено число, сегашно време изску̀бват - трето лице, множествено число, сегашно време изску̀бвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изску̀бвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изску̀бвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изску̀бваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изску̀бваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изску̀бвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изску̀бвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изску̀бващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изску̀бващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изску̀бващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изску̀бваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изску̀бващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изску̀бващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изску̀бващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изску̀бващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изску̀бващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изску̀бвайки - деепричастие изску̀бвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изску̀бвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изску̀бвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изску̀бвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изску̀бвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изску̀бвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изску̀бвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изску̀бвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изску̀бвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изску̀бван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изску̀бвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изску̀бваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изску̀бвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изску̀бваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изску̀бвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изску̀бваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изску̀бвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изску̀бваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗСКУ̀БВАМ, -аш, несв.; изску̀бна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. изску̀бнат, св., прех. 1. Като скубя, изваждам изцяло, докрай посадено растение; изтръгвам. Щом се усети малко по-добре и го отведа в градината, тича по тревата и изскубва разни тревици и коренчета, носи ми ги вкъщи и ме кара да ги садим. М. Грубешлиева, ПИУ, 102. Забеляза наблизо цъфнала волска опашка, отиде при нея, уви я около китката си и с едно дръпване я изскубна. К. Петканов, ЗлЗ, 97. – Аз ще отида да разровя снега при корена на ябълката, да изскубна здравец. А. Каменова, ХГ, 176. Тръже Шарко със све яке силе, / та изскубе дръво из камене. Нар. пес., СбНУ ХХIX, 12. // Изваждам със скубане косъм, коса с корена ѝ; отскубвам. Още първия път той го стисна и помисли, че го изскубна, но между пръстите си видя здрав, черен, в нищо невиновен косъм. Й. Йовков, ПГ, 224. – До гроба ще бъда! – отговаряше решително дядо Иван и изскубваше няколко косъма от левия си мустак. Ив. Вазов, Съч. VII, 11. Бил те е като желязо: и косми от главата ти може да е изскубвал, и ушите ти разкървявал. Р. Каролев, РЗМ, III.Виж повече2. Скубя много или всичко. Изскубах морковите, сега ще изскубя лука. Δ Изскубах тази леха, сега ще започна другата.
3. С дърпане, скубане отделям част от нещо или нещо; откъсвам, отскубвам. Той изскубна няколко стиски сено, хвърли ги на телето и кукна да го милва. К. Петканов, ЗлЗ, 43. Той изскубна от бялата си коса един пашкул. Н. Бончев, Ρ (превод), 105. Гяволо се бута надоле, ангело го тегле нагоре за опашката – теглил и му изскубал опашката на гяволо. Нар. прик., СбНУ IX, 155. Обр. И рус и черноок / погледне ли те – ум загубва / и от сърцето си те веке не изскубва. К. Христов, ЧБ, 69.
4. Вземам, отнемам със сила, с дърпане нещо, обикн. от ръцете на някого; изтръгвам. Станка завъртя ненадейно и здраво тоягата, изскубна я от ръцете на кмета и я блъсна по мъжки към голямата дворна врата на кръчмата. Г. Караславов, ОХ II, 121. Изскубна ръката си от неговата и тръгна. Ст. Марков, ДБ, 252. Зли хора с клевети изскубнаха мъжа ѝ от ръце, не беше му се още нагледала и намилувала, хвърлиха го някъде в тъмни зандани и от есенес сама крее и вехне тя като цвете в засуха. П. Тодоров, И II, 20. – Само един господ знай моята – и жалбата на майка ѝ – за Цвята. Нея силом ми я изскубнаха от ръце. П. Тодоров, И II, 95.
5. Прен. Остар. Спасявам, отървавам някого от някаква опасност, беда, неприятност и под. Отдалечението, нежните ружения на майка му, наконец изскубнаха г-н Десевинье от любовта на Нинона. Б. Горанов, ЖГС (превод), 129. Аз пламтях от ревност да узная чрез какви приключения контеса дьо Бьозевал беше докарана до смъртна минута, до смъртта, от която аз я изскубнах. (превод) Ч, 1875, бр. 6, 282. изскубвам се, изскубна се страд. Почистват се [ягодите], като дръжките им се отрязват, без да се изскубват. Н. Сотиров, СК, 638.
ИЗСКУ̀БВАМ СЕ несв.; изску̀бна се св., непрех. 1. За растение, дърво и под. – измъквам се от корен. Лошо е засадено това цвете, ще се изскубне. Δ Ако фиданките не се засадят достатъчно дълбоко, ще се изскубнат. // За косъм, коса – падам, опадвам с корена си; отскубвам се. Обр. И с някаква болка той почувствува, като че нящо се откърти от него, като че нящо се изскубна из гърдите му. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 192. Ала при сичко това, без да иска, невяста Панчовица сящаше се, че нящо скъпо и мило се е изскубнало из сърцето ѝ. Т. Влайков, Съч. II, 114.
2. Измъквам се, освобождавам се от някого или нещо; изтръгвам се, отскубвам се. Той се изскубваше из ръцете на мъчителите си с изпомачкано бомбе и разкъсан редингот. Й. Йовков, ПК, 58. Станка се съвзе и с решително движение се изскубна от ръцете му, смутена, зачервена и уплашена. – Ще ни видят! – скочи тя и се дръпна в ъгъла. Г. Караславов, ОХ, 101. Аз също се усмихнах и тръгнах към гората със сляпата птица, която плющеше с крилата си и се мъчеше да се изскубне от ръцете ми. К. Калчев, ПИЖ, 122. От разузнавачите, които успяваха да се изскубнат от вражеския обръч, партизаните знаеха вече къде какви части има. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 362.
3. Прен. Успявам да изляза от някакво неприятно положение, беда или голяма опасност. И да се изскубнеше студентът с отказвания, девойката щеше да бъде окончателно опозорена. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 91. Тоню никога не отказваше, никога не закъсняваше и никога не объркваше. Умееше да се промъква незабелязано и да се изскубва ловко. Г. Караславов, ОХ IV, 410. Едвам изскубнала се от смъртта, / Лиляна жива ли е, не разбира. Бл. Димитрова, Л, 89. Три случки требува да си има всякий на памят. Тии са: немание работа, болест и смърт. От пръвите две може ся изскубна, а от третата никак. Й. Груев, СП (превод), 212.
4. Прен. Освобождавам се от присъствието на някого, който обикн. ми е неприятен. Тя беше кротка и сладкодумна и от нея Петър лесно се изскубваше, но от по-младата, която беше очивада и устата, той мъчно можеше да се отърве. Ц. Церковски, Съч. III, 108–109. – Ще бродиш по плажовете или из казиното и ще чакаш. Ще се изскубваш от един нахалник, за да попаднеш на друг и ще чакаш. Б. Райнов, ДВ, 105. На тъмната черника под чадъра / седеше често баба, свила врат, / и с мен делеше своите кахъри, /.. / А аз се чудя как да се изскубна – / .. / примъкна се зад плевнята и хукна / по своите несвършващи дела. Д. Методиев, ШТ, 46.
◊ Изскубвам / изскубна от (из) корен. Унищожавам нещо или някого изцяло, напълно, без да има възможност да се възстанови или възобнови. Очевидно комунистическата партия минаваше в настъпление, а той, Илия Саваков, не можеше да спре това настъпление в своята област. И вместо да разкрие и удари центъра, да изскубне злото из корен, задоволяваше се с арести на дребно. Д. Ангелов, ЖС, 264.