ина̀т - единствено число, нечленувано ина̀та - бройна форма ина̀тът - единствено число, членувано - пълен член ина̀ти - множествено число, нечленувано ина̀тите - множествено число, членувано
1 дебелоглавец (пренебр.) - твърдоглавец (разг.) - инат (разг.) - вироглавец (разг.)2 неотстъпчивост - инат - упорство - дебелоглавие (разг.; неодобр.) - твърдоглавие (разг.; неодобр.) - инатливост (разг.)
- 1. инат
- - Не си давам ината, инатя се
Виж повече- - Като магаре на мост, инати се
ИНА̀Т
м. Разг. 1. Упорито настояване на своето поради зла воля; упорство, твърдоглавие. Вкъщи всички знаеха, че тя лежи от инат и не я жалеха. Елин Пелин, Съч. III, 23. Нямаше да отстъпи, не можеше да отстъпи току-тъй Кара Фейзи – знаеше го по това, че сам той, Божил, никога не би отстъпил от ината си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 643. – На тез времена човек не знае кое може и кое не може. За едни всичко може. – То туй е съвсем друга работа – не се предаваше Миновица, чиято упоритост много често се превръщаше в същински инат. Ст. Марков, ДБ, 473. Тогава аз тръгнах от инат и самолюбие, а вашият Дамянов е изпитвал волята си. С. Северняк, ОНК, 76. От инат няма по-лош занаят. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 24. С инат са къща не държи. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 139.Виж повече2. Като прил. неизм. Който упорито настоява на своето, който проявява неоправдано упорство, твърдоглавие; инатлив, упорит, твърдоглав. – Ти казваш, че не си виновен, а шестима срещу тебе казват, че си виновен. – Ще платя десет лири, но не съм виновен. – Инат човек си ти. И Рюшди бей се оплаква от тебе. Д. Талев, ПК, 285. – Урсуз, инат човек, брей! Какъвто бащата, такива се метнали и синовете. П. Михайлов, МП, 59. – Вие – каже – сте инат, че и кучетата ви са като вас. Даваме му хляб – не яде, даваме му месо – пак не яде. Само гледа да скочи и да ни разкъса. Тъй си и умря – вързано до хляба и месото... Й. Йовков, Разк. I, 125. – Виновен си е, това всеки знае. А пък за признание – няма да признае, туй го зная. Инат човек е той. Зл. Чолакова, БК, 66. – Не можем се мери с Пендевци. Те са горди и инат хора. К. Петканов, СВ, 166.
3. Човек, който проявява такива качества; инатчия. Инат, сестро, темерутин – еша му нямаше през девет села, та в десетото. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. Работеше, а все по го задяваше [Стаменков] това, че Коце „хукнал навън... запушил дори и уши“. – Ей че инат! – промълви той по едно време неволно. А. Страшимиров, А, 108. – Няма да вярваш, тъй се борихме [със смока], докато се мръкна... Хич не съм вярвал, че мога да изляза такъв инат... П. Вежинов, ЗНН, 137.
◊ На инат, правя и под. Разг. Напук, нарочно (правя). Или малко ми трови досега сърцето, та и най-после искаш да ми правиш на инат. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 13. Продавам инат. Разг. Инатя се. За Пешо и Боляра имаше по-друго мнение – знаеше, че не са от страхливите и ако рекат да продават инат, трудно ще им превиеш врата. Т. Монов, СН, 62. Умирам си на ината. Разг.; Не си давам ината. Диал. Силно упорствам, не отстъпвам, не се съгласявам с нещо. За себе си „агото“ казва: „Аз съм деликанлия, остро! Не прощавам! Но дойде ли работата за обич – умирам си на ината!“. Н. Хайтов, ШГ, 245. – За нашия сиромашлък само общото стопанство е спасение... Хич и не се дърпайте... Цялата младеж е на страната на новото... То и татко, както го гледам... Ама ти, майко, ината си не даваш. Кр. Григоров, Н, 45–46.
– От араб. през тур. inat.