клѐкав - единствено число, мъжки род, нечленувано * клѐкавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член клѐкавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член клѐкава - единствено число, женски род, нечленувано клѐкавата - единствено число, женски род, членувано клѐкаво - единствено число, среден род, нечленувано клѐкавото - единствено число, среден род, членувано клѐкави - множествено число, нечленувано клѐкавите - множествено число, членувано
КЛЀКАВ1, -а, -о, мн. -и,
прил. Диал. За добитък — който е болен от клека1.Виж повече— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.
КЛЀКАВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Който е физически слаб, немощен, неиздръжлив; кекав, клипав. Копралята пак го бива, ама тоя Андро — клекав и му дай да спи! Нито ще нахрани добитъка, ще задреме по ливадите. Ст. Даскалов, БМ, 266. — Като съм щерка на Цеко Водички, да не съм нещо клекава. Всичко ми е на място. Кр. Григоров, ТГ, 11. Твръде горящи дрехи, .., са вредителни, ослабяват кожата и правят децата клекави и зимоморни. Лет., 1872, 139-140. Мнозина врядни и юнаци в неволя, .., ставam врътоглави и клекави кога са на добро. Й. Груев, СИ (превод), 273. Чловечието тяло требува отрано да обръгне и да ся приучи на работа, инак то остая през целий живот мягкушаво и клекаво, та му не иде от ръце никоя работа. Лет., 1874, 94. // За крака — бавно подвижни, немощни, неиздръжливи (обикн. на стар или болен човек). Кметът беше го изпратил от селото да повика снаха си, .. и бедният старец едвам се дотътра с тоягата си дотук, — омаломощен и изоставен от клекавите си крака. Елин Пелин, Съч. I, 155.
2. За растение. който расте слабо, не се развива добре; хилав. — Вижте там оная, клекавата джанка на слога в Звезданица, отсечете я. Нито плод дава, нито пък добра дума си обелваме заради нея с Векил Зуневия. Все я свои. Кр. Григоров, Р, 88.
3. Прен. Пренебр. Който е неспособен, негоден, в работата си. Конвентираният клекав реформатор, който дращи сега в „Мир“, знае малко историята на новите политически събития и затова дохожда до абсурдни съждения. Бълг., 1902, бр. 456. 3. Платежната заповед служи за теглене на пари; когато не се употребява за тая цел, тя остава гола хартия; това лесно се разбира, но мъчно се схваща от кекавия ум на не по-малко клекавия редактор на „Мир“. Бълг., 1902, бр. 456, 3.