Основна форма: комбинѝране - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

комбинѝране - единствено число, нечленувано
комбинѝрането - единствено число, членувано
комбинѝрания - множествено число, нечленувано
комбинѝранията - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 съединение - групиране - комбинация - комбиниране - свързване - съчетание

Резултати от: Речник на българския език

КОМБИНЍРАНЕ

ср. Отгл. същ. от комбинирам и от комбинирам се. Хромозомите имат свободата сами да си избират редичките. Но дали всякога те ще разберат смисъла на свободното комбиниране. Хр. Одисеев, ТН, 54. От характера на материалите, които волята съединява и комбинира, зависи дали процесът на това съединяване и комбиниране трябва да се назове фантазия или пък логическо мислене. Π. Π. Славейков, Събр. съч., VII, 182. Това обогатяване на наследствеността при кръстосването не бива да се схваща като просто механическо събиране на две наследствености, като „комбиниране на гени“. Пр, 1952, кн. 6, 4.

Виж повече