КОРАВОСЪРДЀЧИЕ, мн. няма, ср. Коравосърдечно отношение към някого или нещо; безсърдечие.
Острият дух на тая северна жена — строга, бойка, злопаметна — не може в нищо да намери покой. Студената суровост и коравосърдечието ѝ идат от непримиримостта на характера ѝ. Ст. Грудев, АБ, 107. Те чакаха да чуят, че руският народ е тръгнал да освобождава братята си, а той си мислеше за коравосърдечието на московските боляри. Д. Рачев, СС, 237. Защо го обзе коравосърдечие към тази нещастна и разстроена от морфина жена? Д. Димов, ОД, 43. Все по-често плачеше, терзаеше го с укори, обвиняваше го в коравосърдечие и на края заплашваше да се отрови. Е. Станев, ИК III, 159.Виж повече