кълва̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време кълвѐш - второ лице, единствено число, сегашно време кълвѐ - трето лице, единствено число, сегашно време кълвѐм - първо лице, множествено число, сегашно време кълвѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение кълва̀т - трето лице, множествено число, сегашно време кълва̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време кълва̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време кълва̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време кълва̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време кълвя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време кълвѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време кълвя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време кълвя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време кълвя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време кълвѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение кълвя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кълвя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие кълвя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие кълвя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кълвя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие кълвя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кълвя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие кълвя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие кълвя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие кълвѐйки - деепричастие кълва̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кълва̀лия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие кълва̀лият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие кълва̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кълва̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие кълва̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кълва̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие кълва̀ли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кълва̀лите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие кълвя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие кълвя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие кълвя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие кълвѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие кълва̀н - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие кълва̀ния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие кълва̀ният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие кълва̀на - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие кълва̀ната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие кълва̀но - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие кълва̀ното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие кълва̀ни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие кълва̀ните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. кълва
- - Чегато са го кълвали мисирките
КЪЛВА̀, -ѐш,
мин. св. -а̀х, несв. 1. Прех. За птица — вземам и поглъщам с клюн храна, обикн. зърна или дребни частици. Орляци птици прелитаха от нива на нива и кълвяха незаровеното зърно. А. Каралийчев, ПС I, 20. На отсрещния бряг, във влажната сянка на леските, подскачаше един кос, ровеше с крака шумата и кълвеше нещо. Д. Фучеджиев, Р, 34. Гълъбчето при краката ѝ кълвеше. . трошици. Р. Блъсков, ТПД (превод), 81. // Откъсвам с клюн частици от нещо. „Колко сладък морков?“ — мислеше си врабчето, без да слуша какво му говори снежният човек. То беше изяло вече върха на носа му и продължаваше да кълве по-нататък. СбХ, 115. Една птичка кълвеше зрелите лъскави череши. Ил. Волен, МДС, 56. Пуйки да ми кълват очите. Клетва. П. Р. Славейков, БП II, 87.Виж повече2. Прех. За птица — удрям и прищипвам с клюн някого. На бунището два петела цял час вече водят борба — нашият и съседски .. Най-после нашият е победен — той свря неподвижно глава в земята, а чуждият, след като го кълва до насита, отмести се, изпляска с криле и изкукурига победоносно. Г. Райчев, Избр. съч. I, 162. Настръхналата квачка клопаше, хвърляше се върху му, кълвеше го. Ст. Марков, ДБ, 217. — Рано пронесе и остави пилетата си още необлечени. Те пищят, горките, .. А тя ги кълве! Ст. Даскалов, ЕС, 214.
3. Прех. За змия — ухапвам някого, като забивам зъбите си, през които се излива отрова. — Змия усойница — .. Не ми дава мира — .., змията — съска и кълве. Д. Спространов, С, 308-309.
4. Прен. Прех. За неприятна мисъл, чувство и под. — пронизвам остро, като причинявам болка. — И от утре цялата тази мила прелест ще бъде далече от мен. .. Забранена!. .. Тази мисъл не напусна Стояна цялата сутрин. . Тя кълвеше направо сърцето му. Г. Русафов, ИТБД, 209. Страхът я сграбчи [мишката], а неговите невидими нокти са по-остри от ноктите на дивата котка. Ох, как страшно, .., кълвеше той сърцето ѝ! О. Василев, ДГ,8.
5. Прен. Прех. Разг. Засягам, огорчавам или обиждам някого с остри, обидни думи и изрази. — Те не са прави и редки като твоите, та да ги приглажда с водичка. Мирослава защитаваше своите коси и клъвваше по-голямата си сестра, както и тя се опитваше да я кълве. Д. Талев, С II, 265. Алекси се надигна. Дълбока бръчка беше набраздила веждите му. — На тази подсъдима скамейка — започна той — други трябва да седят, а не аз! Ония нехранимайковци от ТКЗС-ето, на тях им искайте сметка, а̀ не ме кълвете мене! А. Гуляшки, СВ, 124. — Сега, какво да те правя? — застана на главата му Мира. — Паднало ти се е — кълви сега! — Мамо, да стоплим морска сол и да наложим болното място! — обади се Златка. К. Петканов, П, 83.
6. Непрех. За риба — захапвам поставената на въдицата стръв или примамка. Ние бяхме преустановили риболова, тъй като рибата преставаше да кълве в тия обедни часове и скрити в хубавата, прохладна сянка на горичката, разговаряхме за това-онова. Ем. Станев, ЯГ, 89. През нощта дежурният спуснал въдица със стръв да провери кълве ли треската. К, 1963, кн. 3, 17. Васю току подканяше да бързат, че рибата рано кълвяла най-много. Д. Калфов, С, 35. · В съчет. с предл. най същ., което означава вид стръв за риба. Пътуваха с трабанта на Настройчика и той през цялото време му разказваше какви кленчета има в язовира и на какво кълват. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 103. Речният кефал кълве на полски щурец или на бял червей. Δ Пъстървата кълве на изкуствена муха, а шаранът — на слънчогледово кюспе.
7. Прен. Непрех. Разг. Поддавам се на измама1, мога да бъда излъган. Той извади пакета с новичката колода карти. . — Чакай! ..— Колко им искаш? — Не ми са за продан — отвърна човекът, като си ги прибираше. — Пък и защо ли ти трябват? — „Кълве! — казваше на себе си той без оная радост, която бе очаквал. — Захапа! Това сте вие днешните.“ Г. Стоев, КЛ, 14.
8. Прен. Разг. Пренебр. Уча, заучавам наизуст някакъв текст, обикн. учебен материал, някаква теория и др., без разбиране, механически. Той [Кирил] чу свиркане отвън. Докато стане да отвори, Борислав, закрепил се с лакти о перваза, се подаде на прозореца. — Ти пак ли кълвеш бе? По всичко си изпитан — обърна се той към приятеля си. Л. Галина, Л, 44. Антоанета: — Ще се готвим ли за изпита, или не? Τ и ц и а н: — Кълвете ли? Не мога да кажа, че ви облажавам. Др. Асенов, И, 42-43. Кирковчето не се стърпя и живо скочи: — Какви са тия книги? — За вас, .., да кълвете. Д. Спространов, С, 163.
9. Прех. Остар. Удрям кремък с огниво да подхвана, запаля огън (Н. Геров, РБЯ). кълва се. I. Страд. от кълва в 1-5 и 9 знач. II. Взаим. от кълва във 2 и 5 знач. Петлите си нанасяха удари, кълвяха се и се разкървавяваха. Д. Спространов, С, 289. Така ставаше при много случаи, но двете сестри се кълвяха и направо — Рипсимия тихо, .., с доброжелателска строгост, а Мирослава се нахвърляше буйно срещу нея и не винаги подбираше думите си. Д. Талев, С II, 265.
◊ Кълвали са го мисирките; като че са го кълвали мисирките. Диал. 1. За човек — който е с надупчено, грапаво лице. 2. За нещо, което е много грапаво, много грозно.