магьо̀сница - единствено число, нечленувано магьо̀сницата - единствено число, членувано магьо̀сници - множествено число, нечленувано магьо̀сниците - множествено число, членувано
1 магьосница - вещица 2 магьосница - вълшебница 3 магьосница (прен.) - вълшебница (прен.) - чаровница - чародейка (книж.) - фея (прен.) - омайница (поет.)
МАГЬО̀СНИЦА ж. 1. Жена магьосник (в 1 знач.); вещица.
Тя магия му правеше. Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие, за да я залюби още повече. Хитра е, магьосница е. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 122. Имаше една баба Ната — магьосница. Тя ми направила магия, за да изгонела дяволите от главата ми. Сварила ми такава чорба: нога от гарван, чер дроб от куче, клюница от кокошка и катран. А. Каралийчев, НЗ, 124. И Евлоги странствуваше из гори и планини, бореше се с чудовища и зли магьосници, гонеше златната птица. А. Гуляшки, Л. 20. Ипатия беше млада учена жена, която в Александрия четеше публични уроци (лекции) на язичниците. Християните я считаха за магьосница и на улицата я убиха в 414 год. ПСп, 1876, кн. 11-12, 52-53. Някоя си стара и дрипава жена със своите червени очи погледала в обора и затова кравите престанале да дават мляко, .. Видите ли, бабичката, която е направила това чудо, е била непременно магьосница. Знан., 1875, бр. 7, 102. Слънчице Радка думаше: / .. Майка ти, магьосницата / омагьоса вода и гора / и на водата вирето. Нар. пес., СбВСт, 2.Виж повече2. Прен. Жена, която очарова, омайва, привлича със своята красота или характер. Но и това му заричане съвсем малко трае. Защото тази вакарелска магьосница всеки час е пред него, всеки час му се мярка пред очите. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 241. Но как стана, че щом той срещна / една магьосница с главица млада, / .. / и се замая, и сгреши. М. Петканова, ЦТ, 10.
— Друга (остар.) форма: магѐсница.