МЪ̀ХАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Мъхест, мъхнат.
Над мъхавите канари се белей някаква ограда. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 144-145. От клоните на върбите висят зелени мъхави волани и докосват леко водната повърхност. П. Вежинов, НС, 53. — Първо — обади се насмешливо един младеж с ученическа униформа и с пъпчиво мъхаво лице, — снегът не го дава господ, а се образува високо в атмосферата от изстиналите пари. Ил. Волен, МДС, 169. Бяха клекнали сред двора на кокошарника и протягаха ръце към жълтите пиленца — още мъхави, с тънички пискливи гласчета. П. Стъпов, ЧОТ, 96. Между обраслите с димитровчета лехи нахално бяха пропълзели и мъхавите листа на някакви тикви. Д. Кисьов, Щ, 39.Виж повече