набо̀жност - единствено число, нечленувано набожността̀ - единствено число, членувано
НАБО̀ЖНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество, на набожен; религиозност.
Тя също ходеше често в църква,.. Никому не натрапваше, не показваше своето благочестие и всички вярваха в нейната набожност. Д. Талев, С II, 263-264. Старецът, след малко пълен с набожност, приклони колене на зелената морава към изток; тепло ся Богу молеше. Ил. Блъсков, ИС, 102. И клюмаха глави в знак на благоговение и страхопочитание към божествената служба. Колкото и да бях уверен, че измежду апостолите нямаше хора със строга набожност, в тоя случай обаче съм готов да засвидетелствувам, че тие благоговееха с чисто сърце, без никакво лицемерие и фарисейство. З. Стоянов, ЗБВ I, 423-424.Виж повече