налу̀дничав - единствено число, мъжки род, нечленувано * налу̀дничавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член налу̀дничавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член налу̀дничава - единствено число, женски род, нечленувано налу̀дничавата - единствено число, женски род, членувано налу̀дничаво - единствено число, среден род, нечленувано налу̀дничавото - единствено число, среден род, членувано налу̀дничави - множествено число, нечленувано налу̀дничавите - множествено число, членувано
1 безумен - ненормален - пернат (прен.; разг.; пренебр.) - луд - щур (разг.; пренебр.) - щурав (разг.; пренебр.) - ударен (прен.; разг.; пренебр.) - налудничав - откачен (разг.) - смахнат (разг.) - чалнат (разг.; пренебр.) - шантав (разг.; пренебр.) - шашав (разг.; пренебр.) - куку (разг.; пренебр.) - въртоглав (прен.; разг.) - цапнат (прен.; разг.; пренебр.) - халосан (прен.; разг.; пренебр.) - блъснат (прен.; разг.; пренебр.) - улав (разг.; грубо) - алтав (разг.; грубо)2 налудничав - маниакален (книж.)
НАЛУ̀ДНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който с постъпките, делата или думите си показва признаци на лека лудост; смахнат, ненормален.
Знаеш ли, цяло щастие е, че професорът живее в нашия град. — А някои го смятат за налудничав. — Той наистина е малко странен. Ем. Манов, ДСР, 15. Смятаха го за налудничав и това му даваше свободата да казва направо в очите на всички каквото си ще. Й. Йовков, ПК, 164. Зная един налудничав човек, който поумня, като го удариха с копачката по главата. К. Петканов, В, 172. Бетховен обичаше грубия тон .. Той прибягва до грубостите без всяка нужда. Затова Гьоте го смяташе малко налудничав. Р, 1927, бр. 252, 3.Виж повече2. Който изразява, показва лека лудост; ненормален. Кекавмен се извърна. Кастрофилактът впери налудничав поглед в равнодушното, тъпо лице на Ботко, който бършеше с ръкав носа си. А. Дончев, СВС, 722. Налудничав смях. // Който съдържа или изразява нещо, излизащо вън от представите за нормално. Аспарух одобряваше и насърчаваше налудничавите идеи на Мандажиев да драска пречупени кръстове по входовете на кооперациите и върху пощенските кутии на гражданите. К. Калчев, СТ, 189. Когато минава край Хайдпарк, тя се отбива — да се поразвесели от налудничавите проповеди на ораторите. М. Кремен, РЯ, 355. Тя трябваше да направи всичко, за да го спаси от тая налудничава, фанатична мисъл да умре. Д. Спространов, С, 328.
3. Който е присъщ за луди хора. Едни удряха вратата, други кълняха, а трети плачеха от яд и злоба. Тоя налудничав шум трая няколко минути и изведнъж утихна. К. Петканов, ДЧ, 282.