налу̀дничав - единствено число, мъжки род, нечленувано * налу̀дничавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член налу̀дничавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член налу̀дничава - единствено число, женски род, нечленувано налу̀дничавата - единствено число, женски род, членувано налу̀дничаво - единствено число, среден род, нечленувано налу̀дничавото - единствено число, среден род, членувано налу̀дничави - множествено число, нечленувано налу̀дничавите - множествено число, членувано
1 безумен - ненормален - пернат (прен.; разг.; пренебр.) - луд - щур (разг.; пренебр.) - щурав (разг.; пренебр.) - ударен (прен.; разг.; пренебр.) - налудничав - откачен (разг.) - смахнат (разг.) - чалнат (разг.; пренебр.) - шантав (разг.; пренебр.) - шашав (разг.; пренебр.) - куку (разг.; пренебр.) - въртоглав (прен.; разг.) - цапнат (прен.; разг.; пренебр.) - халосан (прен.; разг.; пренебр.) - блъснат (прен.; разг.; пренебр.) - улав (разг.; грубо) - алтав (разг.; грубо)2 налудничав - маниакален (книж.)
НАЛУ̀ДНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който с постъпките, делата или думите си показва признаци на лека лудост; смахнат, ненормален.