Основна форма: направлѐние - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

направлѐние - единствено число, нечленувано
направлѐнието - единствено число, членувано
направлѐния - множествено число, нечленувано
направлѐнията - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 течение (прен.) - направление
2 направление - курс - линия - насока - посока - ориентир
3 направление (книж.) - курс - посока - маршрут

Резултати от: Речник на българския език

НАПРАВЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. с предл. п о, в . Страна, място в пространството, по отношение на някаква точка, взета като отправна, като център; посока. Ян Бибиян остави бързо слушалката и погледна магнитната стрелка. Тя беше взела едно само направление и трептеше полека. Елин Пелин, ЯБЛ, 56.

Виж повече