натъ̀ртвам - първо лице, единствено число, сегашно време натъ̀ртваш - второ лице, единствено число, сегашно време натъ̀ртва - трето лице, единствено число, минало свършено време натъ̀ртваме - първо лице, множествено число, сегашно време натъ̀ртвате - второ лице, множествено число, сегашно време натъ̀ртват - трето лице, множествено число, сегашно време натъ̀ртвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време натъ̀ртвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време натъ̀ртвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време натъ̀ртваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време натъ̀ртваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време натъ̀ртвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение натъ̀ртвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение натъ̀ртващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натъ̀ртващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие натъ̀ртващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие натъ̀ртваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натъ̀ртващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие натъ̀ртващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натъ̀ртващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие натъ̀ртващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие натъ̀ртващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие натъ̀ртвайки - деепричастие натъ̀ртвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие натъ̀ртвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие натъ̀ртвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие натъ̀ртвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие натъ̀ртвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие натъ̀ртвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие натъ̀ртвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие натъ̀ртвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие натъ̀ртвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие натъ̀ртван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие натъ̀ртвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие натъ̀ртваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие натъ̀ртвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие натъ̀ртваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие натъ̀ртвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие натъ̀ртваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие натъ̀ртвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие натъ̀ртваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАТЪ̀РТВАМ, -аш, несв.; натъ̀ртя, -иш,
мин. св. -их, св. 1. Прех. С натиск или удар със или о тъп предмет, обикн. при падане, причинявам увреждане на тъкани или орган, на част от тялото, свързано с болезненост, подуване, но без счупване, открита рана или външен кръвоизлив; набивам. Завчера се подхлъзнах на стълбата в банята и сериозно си натъртих дясната ръка. Ив. Вазов, ПЕМ, 71. — Лошо ли се удари? Коленцето ли си натърти? К. Петканов, ОБ, 92. Нели стъпи на сапунчето, хлъзна се и падна. Натърти си хълбока, стана синьо. В. Бончева, АП, 57. Страхотната сила на взрива ще свърши работата за една малка част от секундата, вместо младежите да си натъртват ръцете със седмици. Г. Караславов, ПМ, 33-34. // С натиск или удар наранявам, увреждам нещо, обикн. растение, плод и под., но без видимо нарушаване на целостта му; набивам. — То май ще си тръгнем по-рано, че да карам полека да не ги [дините] натъртим. Н. Каралиева, ЯЧ, 80.Виж повече2. Прен. Прех. или непрех., понякога с предл. н а, в ъ р х у. Изговарям, произнасям дадена дума или израз с по-голяма сила или по особен начин, за да изтъкна, да подчертая важността, значението им; наблягам. „Той трябва да изкарва пари, — натъртва един негов .. роднина, — иначе какъв смисъл има да пише!“ П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 84. — Не можеш — спокойно отвърна боляринът. — Мога — натърти войводата. Ст. Загорчинов, ДП, 411-412. Освен дето го [произведението си] живописал с неравностойни багри, той [творецът] го и облъчил многоцветно, за да приглуши нещо си, за да изтъкне друго и да натърти трето. В. Мутафчиева, БС, 37.
3. Прен. Прех. Рядко. В съчет. със същ. с т ъ п к и. Стъпвам, ходя твърдо, енергично. Ема хвърли от плещите си черната мантия, с която беше напуснала хотела. И поведе Аси. Бързаше нервно — натъртва стъпките си. А. Страшимиров, Съч. V, 213. Орце натърти стъпките си. Сега той беше проточил шия напред като дива патица, подушила опасност. А. Страшимиров, Съч. V, 270.
4. Непрех. Диал. За хляб, ястие — насищам бързо, лесно, с малко (Н. Геров, РБЯ). натъртвам се, натъртя се. Страд. от натъртвам в 1 - З знач. натъртва се, натърти се. Безл. от натъртвам във 2 знач. Бях чел един забележителен доклад, където на всеки три реда се натъртваше за грижата към човека. Р. Ралин, СбСт, 121.
НАТЪ̀РТВАМ СЕ несв.; натъ̀ртя се св., непрех. Получавам увреждане, нараняване от тъп удар или натиск, но без счупване или външно, видимо разкъсване. Ако самоубиецът все пак се хвърлеше от последния етаж, в най-лошия случай той можеше само да се натърти върху мрежата. Г. Караславов, Т, 82. Натъртиха се на воловете шиите от пустите му корени. Ц. Гинчев, ГК, 383. // За растение, плод и под. — увреждам се, наранявам се, но без видимо нарушаване на целостта си; набивам се. Ще дойде .. един кооператор, ще обрули сливите на земята и нека тогава децата ги събират. А тя .. ми каза, че сливите щели да се натъртят. Тарас, СГ, 157.