Основна форма: нацѐпвам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

нацѐпвам - първо лице, единствено число, сегашно време
нацѐпваш - второ лице, единствено число, сегашно време
нацѐпва - трето лице, единствено число, минало свършено време
нацѐпваме - първо лице, множествено число, сегашно време
нацѐпвате - второ лице, множествено число, сегашно време
нацѐпват - трето лице, множествено число, сегашно време
нацѐпвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
нацѐпвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
нацѐпвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
нацѐпваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
нацѐпваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
нацѐпвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
нацѐпвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
нацѐпващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
нацѐпващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
нацѐпващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
нацѐпваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
нацѐпващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
нацѐпващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
нацѐпващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
нацѐпващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
нацѐпващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
нацѐпвайки - деепричастие
нацѐпвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
нацѐпвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
нацѐпвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
нацѐпвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
нацѐпвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
нацѐпвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
нацѐпвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
нацѐпвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
нацѐпвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
нацѐпван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
нацѐпвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
нацѐпваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
нацѐпвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
нацѐпваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
нацѐпвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
нацѐпваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
нацѐпвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
нацѐпваните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 насичам - нацепвам - нарязвам

Резултати от: Речник на българския език

НАЦЀПВАМ, -аш, несв.; нацèпя, -иш,

мин. св. -их, св., прех. 1. Цепя докрай, правя на парчета с брадва, тесла нещо (обикн. дърво или от дърво); насичам. Първата ми работа бе да нацепя дърва, да напаля печката. Й. Радичков, БФ, 65. След това откъртиха една дъска и я нацепиха на трески. П. Вежинов, ДБ, 225. Отсякох аз крушата, окърних я, нацепих дънера с железен клин. А. Каралийчев, СР, 36. Бай Чавдар отдавна вече не беше файтонджия, .., но от време на време лъскаше и потягаше файтона, .. Жена му казваше, че хората се возят вече на ракети, .. И той реши да го нацепи за подпалки. Ст. Стратиев, СВМ, 85. А един ден взел една брадва и нацепил главата на ратая, след което бе отведен в лудницата. В. Цонев, ЕВ, 31.

2. Накъсвам, раздирам на парчета (плат, тъкан и под.). Нацепих стари дрехи на парцали.

3. Нарязвам плодове наполовина или на парчета, обикн. за да съхнат за зимнина. — Два чувала круши напълнихме, тази вечер ще ги нацепим, та утре да ги сложим тук на хармана да съхнат. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 305. Извадих от домашния параклис векове чернелите икони, нацепих ябълки и взех да ги чистя. Ст. Сивриев, ЗСБ, 108. Нацепих сливи за сушене.

4. Правя цепнатини, резки по повърхността на нещо. Накарвал да нацепят краката на турските пленници, намазвал ги със сол и карал да ги ближат кози. С. Бобчев, СОИ (превод), 75. Морската сол ми е нацепила кожата. нацепвам се, нацепя се страд. Грижите за зимата го поглъщаха. Трябваше да се смели повечко брашно, да се нацепи брястът, да се поправят дуварите и плетищата, да се постегне покривът на плевнята. Г. Караславов, Тат., 190. Дърва ся нацепват и насичат на дребно и ся нареждат в една пещ, която ся замазва отвред. ИЗ 1877, 187. нацепвам си, нацепя си възвр. Нацепих си дърва за цяла седмица.

НАЦЀПВАМ СЕ несв.; нацèпя се св., непрех. 1. Ставам с цепнатини, пукнатини, цепвам се на различни места и обикн. се разделям на парчета; напуквам се, натрясквам се. — Аз помня и днес как тази скала отчаяно се нацепи и свлече — казваше минният инженер. В. Ченков, ЗХ, 49. Така започнало .. свличането на земните пластове под горната махала. Местността край нея се нацепила и тя заедно с къщиците запълзяла по нанадолнището към Тракийската равнина. Н. Хайтов, ПП, 19. После отряза и ръкавите до лактите, с парчетата подкърпи горе на плещите, защото гащиризонът горе изгни и се нацепи като юфка. Й. Радичков, СР, 105. // Ставам с резки, пукнатини, цепнатини по повърхността. Неподкованите копита на воловете се бяха нацепили и кървяха. В. Геновска, СГ, 430. От пясъка нозете изгорели, / нацепили се устните от жад. Бл. Димитрова, Л, 206.

2. Прен. Разг. Неодобр. Напивам се; натрясквам се, насвятквам се, насмуквам се, насмърквам се, накърквам се, нацоквам се, натаралянквам се. Отидох в кръчмата на Жълта Петра и съм се тъй нацепил, че кога са ме занесли у дома, не зная. Н. Хайтов, ДР, 34.

Виж повече