некадъ̀рност - единствено число, нечленувано некадърността̀ - единствено число, членувано
НЕКАДЪ̀РНОСТ, -тта̀, (остар.) мн. -и, ж. 1. Само
ед. Разг. Липса на кадърност, способност; неспособност, негодност. Освен автора на тъй наречените хуморески, в тях едва ли ще може някой друг да се огледа. А оглежда се той цял-целеничък — .. като списател, с всичката си некадърност, и като човек. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 325. Уверен съм — .., че некачествените шевове, че лошите резби на болтовете .. са допуснати поради вашата некадърност. Д. Кисьов, Щ, 131.Виж повече2. Остар. Книж. Некадърник. Самото министерство е било убедено, че тия господа не са за в работа, че са некадърности, та им туря отгоре и един опекунски съвет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 106. Да гарантираш несменяемост на разни бездарности и некадърности, които са настанени на служба само защото са от „нашите“, като ги предпочиташ пред способните, образованите и подготвените български синове, това е повече от престъпление. Пряп., 1903, бр. 5, 2.