ненатра̀пчив - единствено число, мъжки род, нечленувано * ненатра̀пчивия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ненатра̀пчивият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ненатра̀пчива - единствено число, женски род, нечленувано ненатра̀пчивата - единствено число, женски род, членувано ненатра̀пчиво - единствено число, среден род, нечленувано ненатра̀пчивото - единствено число, среден род, членувано ненатра̀пчиви - множествено число, нечленувано ненатра̀пчивите - множествено число, членувано
НЕНАТРА̀ПЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се натрапва, не досажда.
Нежната сила, упоритата сдържаност, ненатрапчивата настойчивост, негорделивото умение — това са все синоними на вълшебството, наречено тактичност. Б. Болгар, Л, 1965, бр. 2, 61. Гласът ѝ беше спокоен и тих, но Петър долови потиснатата ненатрапчива тревога на тая жена, която му се отдаде, без да знае обичана ли е, или не. И. Петров, НЛ, 37. Тя никога не се бе стремила съзнателно да се харесва, да привлича върху себе си чуждото внимание, .. Това беше в нрава ѝ — сдържан, уравновесен и не без една скрита, ненатрапчива гордост. Д. Талев, ПК, 88.Виж повече