необузда̀н - единствено число, мъжки род, нечленувано необузда̀ния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член необузда̀ният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член необузда̀на - единствено число, женски род, нечленувано необузда̀ната - единствено число, женски род, членувано необузда̀но - единствено число, среден род, нечленувано необузда̀ното - единствено число, среден род, членувано необузда̀ни - множествено число, нечленувано необузда̀ните - множествено число, членувано
НЕОБУЗДА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е обуздан, не е укротен, усмирен, ограничен в проявите си; неукротим, невъздържан, буен. —
Ние се събрахме тук по заръка на поробения наш народ да решим ще ли понасяме повеке теглилата, които причиняват нам необузданите спахии и аги или да се вдигнем и избавим от това кучешко тегло. Д. Линков, ЗЗБ, 80. Да, който се докоснеше тогава до Гео Милев, не можеше да не почувствува огъня, излъчващ се от тази необуздана, воюваща, дразнеща и завладяваща личност. Т. Генов, ДОД, 55.Виж повече2. Който се движи, проявява с много голяма скорост и сила и не може да бъде удържан, спрян; неудържим, неукротим, буен. Биваха дни, когато Дунав ставаше неузнаваем — зъл, страшен — и необузданата му стихия посягаше да грабне и помете всичко, което хората с толкова труд бяха направили, за да го покорят. С. Северняк, ОНК, 41.
3. Прен. За чувства, страсти и под. — който се проявява силно, стихийно, неудържимо; несдържан, неусмирим, неудържим. И малко в душата му вземат връх тия необуздани желания, тази опожаряваща мъка за любов и за жена, която изпитва всеки самотник. Й. Йовков, ПК, 109. Обзет от някаква необуздана веселост, той безцеремонно, макар и незлобиво, започна да се шегува с нас. М. Кремен, РЯ, 615.