неодобрѐние - единствено число, нечленувано неодобрѐнието - единствено число, членувано неодобрѐния - множествено число, нечленувано неодобрѐнията - множествено число, членувано
НЕОДОБРЀНИЕ, мн. -ия, ср. Отрицателна преценка на нещо, отрицателно отношение към нещо.
Чорбаджиите, заможната буржоазия са изявявали открито своето неодобрение и са правели всичко, за да спъват развитието на театъра и да пресекат огромното му идейно-политическо въздействие. Лит. Х кл, 113-114. — Йорданчо Малаков е готов да се ожени за нея още на другия ден след развода .. — А Мария? Тя съгласна ли е? .. — И защо да не се съгласи? — подхвана отново Филип, подозрял неодобрение в мълчанието на чича си. В. Геновска, СГ, 539-540. В изказването си изрази неодобрение на доклада.Виж повече