неприемлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * неприемлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неприемлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неприемлѝва - единствено число, женски род, нечленувано неприемлѝвата - единствено число, женски род, членувано неприемлѝво - единствено число, среден род, нечленувано неприемлѝвото - единствено число, среден род, членувано неприемлѝви - множествено число, нечленувано неприемлѝвите - множествено число, членувано
НЕПРИЕМЛЍВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Който не може да се приеме, одобри, който буди възражения. И това предложение се провали надолу с главата, като най-неприемливо. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 46. В поемата се срещат редица неприемливи образи, пресилени сравнения, неуместни метафори. С, 1952, кн. 5, 175. Тогава, кога предложихме нашето начертание на Н. Всесвятейшество, он го презрено отхвърли и провъзгласи неприемливо. Ч, 1871, бр. 12, 364. Неприемлив метод. Неприемлива цена. Неприемливо решение. Неприемливо мнение. Неприемливи условия.Виж повече2. Рядко. Обикн. с предл. з а. За човек — когото не приемат, не харесват, не одобряват поради убеждения, поведение и под. Той [Тодор Икономов] е.. — непримирим,.., еднакво строг съдник на либерали и консерватори, еднакво неприемлив и за едните, и за другите. Т. Жечев, БВ, 403. Има хора, за които Анатол Франс е болезнено неприемлив, които отричат всяка написана негова страница. К, 1926, бр. 92, 2.
неприемлив (икон.) - unacceptable