оа̀зис - единствено число, нечленувано оа̀зиса - бройна форма оа̀зисът - единствено число, членувано - пълен член оа̀зиси - множествено число, нечленувано оа̀зисите - множествено число, членувано
ОА̀ЗИС м. 1. Местност в пустиня, където поради наличието на вода от извор или река има богата растителност. Над скалистия кръгозор в трептящата следобедна мараня съвсем ясно се открояваше зелен оазис. Десетки палми засеняха с високите си корони малко, бистро езеро. Ст. Дичев, Р, 153-154. Тук [в Африка] бедността и богатството на природата се редуват: след огнедишащите пустини идват прохладните оазиси. М. Марчевски, ОТ, 25.
Вътре в страната са намерват пусти пространства, по които.. са разсеяни зелени оазиси.., дето на бреговете на някое долче растат палмови дръвета, алое, кафе и пр. С. Бобчев, ПОС (превод), 236.Виж повече2. Прен. Място, което рязко се отличава, изпъква всред заобикалящото го пространство, среда с някакво положително качество или предимство. В България до този момент има обявени 83 резервата.. Те са оазиси, в които животинските видове са защитени от посегателства. ЛР, 1977, кн.5, 10. На 1798 г. Швейцария стана вторият демократичен оазис на Европа. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 152.
— От егип. собств. през гр.
оа̀зис ∆ Данъчен оазис. Вж. данъчен.