Основна форма: обря̀звам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

обря̀звам - първо лице, единствено число, сегашно време
обря̀зваш - второ лице, единствено число, сегашно време
обря̀зва - трето лице, единствено число, минало свършено време
обря̀зваме - първо лице, множествено число, сегашно време
обря̀звате - второ лице, множествено число, сегашно време
обря̀зват - трето лице, множествено число, сегашно време
обря̀звах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
обря̀звахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
обря̀звахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
обря̀зваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
обря̀зваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
обря̀звай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
обря̀звайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
обря̀зващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
обря̀зващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
обря̀зващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
обря̀зваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
обря̀зващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
обря̀зващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
обря̀зващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
обря̀зващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
обря̀зващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
обря̀звайки - деепричастие
обря̀звал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
обря̀звалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
обря̀звалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
обря̀звала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
обря̀звалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
обря̀звало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
обря̀звалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
обря̀звали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
обря̀звалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
обря̀зван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
обря̀звания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
обря̀званият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
обря̀звана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
обря̀званата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
обря̀звано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
обря̀званото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
обря̀звани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
обря̀званите - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 окастрям - орязвам - обрязвам - кастря

Резултати от: Речник на българския език

ОБРЯ̀ЗВАМ, -аш, несв.; обрèжа, -еш,

мин. св. обря̀зах, св., прех. 1. Режа краищата на нещо, чрез рязане изравнявам, оформям нещо; изрязвам, подрязвам. Петима-шестима жреци се суетяха около тримата и обрязваха гнилите меса на раните им, като ги поливаха и с някакво биле. Й. Вълчев, СКН, 185. Дядо обрязва едно парче [диня] най-напред на мене и ми го подава. Н. Каралиева, ЯЧ, 78. Със същата бързина, с каквато се правят хирургическите операции, майсторът обрязва нарастналите, спитени и разкъсани копита. Й. Йовков, ЧКГ, 72. Ще отреже най-хубавата пръчка от млада върба... Сега мъзгата е най-силна. Кората — само да я обрежеш околовръст — сама се отлепва. Т. Харманджиев, КЕД, 29.

2. Диал. Кастря нещо (дръвчета, храсти и под.). Минало що минало време, ето го стопанинът на лозето пак се показал. — Ако не съм го копал, поне да го обрежа — казал си той. Елин Пелин, ПР, 130.

3. У евреите, мюсюлманите и някои източни народи — извършвам специален обред на новородени или малки момчета, като отрязвам крайната кожичка на половия им орган. Аз хванах да се противя и да викам, но всичко бе напразно. Те ме пограбиха, свързаха ми ръцете и краката за кревата и доведоха ходжата, който имаше да ме обрязва. Св. Миларов, СЦТ, 174. обрязвам се, обрежа се страд. В случай, че хартията не е равна, тя предварително се обрязва. И. Рашков, ПТ, 138. Също и Адриан, като е желаял да слее евреите с другите народности в империята, запрети им да се обрязват. ПСп, 1876, кн. ХI и ХII, 56.

Виж повече