ознамену̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време ознамену̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време ознамену̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време ознамену̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време ознамену̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време ознамену̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време ознамену̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време ознамену̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ознамену̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ознамену̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ознамену̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ознамену̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение ознамену̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ознамену̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ознамену̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ознамену̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ознамену̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ознамену̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ознамену̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ознамену̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ознамену̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ознамену̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ознамену̀вайки - деепричастие ознамену̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ознамену̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ознамену̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ознамену̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ознамену̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ознамену̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ознамену̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ознамену̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ознамену̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ознамену̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ознамену̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ознамену̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ознамену̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ознамену̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ознамену̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ознамену̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ознамену̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ознамену̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОЗНАМЕНУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Отбелязвам по специален начин някакво важно събитие, годишнина, начало на нещо и под.
Омуртаг възстановил опожарената столица Плиска.. Издигнал дворец и така положил основите на втората българска столица Преслав. Този строеж ознаменувал с надпис, издълбан на колона. Ист. VII кл, 1965, 17. С основаването му [на града] императорът е искал да ознаменува своята голяма победа над даките, които живеели на север от Дунава. Ст. Михайлов, БС, 117. Едно от най-великите събития в развитието на живота върху земя- та, което ознаменувало началото на нова ера, било появата на цветните растения и бозайниците. Г. Марков, ЧМ, 3. Показателно е, че почти всички значителни творби, които ознаменуват отделни етапи в развитието на това ново направление, са произведения, свързани непосредствено с различни актуални обществено-политически събития. Хр. Ковачевски, СК, 54. Защо Австоунгария е ознаменувала с великолепни памятници освобождението си от турците? НБ, 1876, бр. 10, 37.Виж повече2. Остар. Правя нещо значително, с което отличавам, характеризирам даден период; отбелязвам. Никой пък не може да отрече заслугите и великите дела, с които някои от тях [Асеневци] ознаменуваха царуването си. Т. Шишков, ИБН, 229. Широкото разпространение и развитие на кредитната система — ето отличителната черта на последната половина на деветнадесетия век, която почти напълно обяснява едва ли не постоянните търговски кризиси, които ознаменоваха тоя период. ССГ (превод), 158-159.
3. Остар. Означавам, показвам нещо или свидетелствам за нещо. Външните прелести.. солидний и приятен нрав, които са днес, гледат като необходими качества на един образован и благороден человек, често по нещастие ознаменуват дух повърхностен, гордо тщеславие и смешно самооболшение. П. Р. Славейков, ПВЖ, 76. Бидохме поканени на венчание и от обете страни, от страна на зетя и от страна на невестата.. Отидох и бидох посрещнат от невестниските роднини.. Не могох да забележа нищо особно, което да ознаменува, че в къщата през той ден имаше сватба. СбНУКШ ч. III, 103. ознаменувам се страд. Тая вечер, между другите приключения, се ознаменува още с един бой, който Хаджи Ахил даде на достойната баба Ева. Ив. Вазов, Съч. VI, 175. Началото на последната четвърт от сегашният ХIХ век са ознаменува с кървавите събития в злощастната страна на Европа, която носи чудовищното име турска Европа. НБ, 876, бр. 28, 109.