ока̀яник - единствено число, нечленувано ока̀яника - единствено число, членувано - непълен член ока̀яникът - единствено число, членувано - пълен член ока̀яници - множествено число, нечленувано ока̀яниците - множествено число, членувано
ОКА̀ЯНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Окаян човек; нещастник, злощастник. Дали човек е погубил,.., или сърце пречисто и невинно е осквернил — все едно. Грешник е той.. Такъв лежи тук пред тебе. Окаяник съм аз, сестро. И ни изцеление телесно, ни вяра, ни сатаната дори могат да върнат живота в мене. П. Константинов, ПИГ, 52. Светът беше тесен за него, за да би намерил потулен кът, дето да го забравят сегашните мисли и да забрави.. Бедният окаяник! Той не виждаше избавление от този ад. Ив. Вазов, Съч. IХ, 185. Фют приличаше на окаяник. Мършав, слаб, отпаднал. Елин Пелин, ЯБ, 154. Законът за поборниците остава само написан; да залъгва тези окаяници докато измрат. НБО, 18.