опростя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време опростя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време опростя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време опростя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време опростя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време опростя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време опростя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време опростя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време опростя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време опростя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време опростя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време опростя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение опростя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение опростя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опростя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие опростя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие опростя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опростя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие опростя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опростя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие опростя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие опростя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие опростя̀вайки - деепричастие опростя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие опростя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие опростя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие опростя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие опростя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие опростя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие опростя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие опростя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие опростя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие опростя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие опростя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие опростя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие опростя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие опростя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие опростя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие опростя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие опростя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие опростя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОПРОСТЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; опростя̀, -ѝш,