отвѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време отвѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време отвѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време отвѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време отвѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време отвѝват - трето лице, множествено число, сегашно време отвѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отвѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отвѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отвѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отвѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отвѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отвѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отвѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отвѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отвѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отвѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отвѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отвѝвайки - деепричастие отвѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отвѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отвѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отвѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отвѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отвѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отвѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отвѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отвѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отвѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отвѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отвѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отвѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отвѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отвѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отвѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отвѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отвѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
Виж повече
ОТВЍВАМ, -аш, несв.; отвѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. отвѝт, прех. 1. Махам, отмахвам завивката от някого или от нещо; откривам. Противоп. завивам2. Едно силно, неизпитано чувство я обзе, като гледаше заспалото дете и усещаше близостта му. Тя го отвиваше с разтреперана ръка, за да изпита удоволствието да го завие. И. Петров, НЛ, 247. Наведе се Шишовата баба над засмяното момче, отви го, бутна го по рамото и тиха му захортува: — Хайде, чедо, стига си спал! А. Каралийчев, ПС I, 37. Напил се на Коста Ненов на сватбата и заспал. Завили го с една парцалива черга и ха, да се събуди, ха да стане — кога го отвили, той се вкоченясал! Чудомир, Избр. пр, 17. Ей ви вазе, Неди брате, — / двесте давам, сложете я, / триста давам, отвийте я, / да ѝ вида бяло лице, / бяло ли йе квото беше. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 204. // Махам обвивката, опаковката на нещо завито, загънато; разгъвам, разопаковам. Противоп. завивам2, загъвам. Отви от месала топлия хляб, отряза две порязаници и почна тихо да слага чиниите. М. Грубешлиева, ГР, 150. Когато отвихме пакета, видяхме, че вътре има булчинска рокля. // Разш. Отмахвам, отмествам, отхвърлям нещо ( което обикн. служи за завивка и под.). Нерешително, най-сетне надига се той [Стоян], огледа се наокол из тясната стая, па инстинктивно отви настрана бялата черга и се изправи на крака. П. Тодоров, И II, 147. Васил отви наполовин тежкия козяк, хладина облъхна гърдите му, но сънят все не идваше. Ст. Дичев, ЗС I, 222. Той само посегна и отви юргана: Саафет Мола лежеше възнак. Й. Йовков, ПК, 175. Марковица му продума: / .. / Я отвий ми тънко було, / погледни ма в черни очи. Нар. пес., СбНУ Х LVI, 9.
2. Развивам, размотавам нещо навито, усукано, намотано. Противоп. навивам. Милчо хвърли една буца пръст.. Баща му разбра, остави раницата и като отвиваше пътьом пояса си.. с едри нетърпеливи крачки се запъти към гората. М. Яворски, ПОББ, 68. — Ако си се наканил максус за у дедо Дичови, па са хаберлии.. Третата снаха ще те преведе през сливака.., а шестата ще стои да те чака да пружиш ноги, та да ти изуе цървулите, да отвие навущата, каквото що си е ред и прилика. М. Георгиев, Избр. разк., 42. Царицата грабна рулото и почна да къса връвта с трескава припряност, после отви свитъка и зачете написаното вътре. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 176. Макарата на кладенеца скърца, когато отвиват синджира и спускат кофата. Ив. Мартинов, СНУ, 167. И отиде на кораба, па заповяда на корабленниците да бъдат готови да отвият платната. БКн, 1859, февруари, кн. 1, 91. -„Станете, та да си ида, / люта ме глава заболе“ / .. / Като е зачул войвода, / отви си чалма шарена, / Неди главата превърза. Нар. пес., СбВСт, 749.
3. Отвинтвам, развинтвам нещо (болт, бурма и под.). Противоп. завинтвам, завивам2. — Каква работа е нашето? ... — Завивай и отвивай бурми, слушай как бръмчат електромотори! Кл. Цачев, СШ, 65. — Какво може да ти помогне Гатю?... Прост човек... — Един винт да отвие, пак е от полза — каза Мандажиев. К. Калчев, СТ, 192. — Ела при нас. Хубава работа, хубави пари. Чисто и леко. Болтче няма да отвиеш, нито пък да завиеш! Цв. Чалъков, ЗИК, 68. Анто се изненада, като видя, че е отвил капачката на гресьорката. Д. Кисьов, Щ, 369.
4. Непрех. Диал. Надвивам, побеждавам. Та са били до двама юнаци, / па му отви Кобилич войвода, / та погуби Вилип Маджарина. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 188. И Марко си проговори: / — Дръж се, каже, сърбин юнак! / Ти си везел Ангелинка / с мъжко дете Костадинка. / Дръж се, каже, да те видим, / що си можеш да се биеш. / Ако можеш да отвиеш, / са че тизе да погинеш! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 113. Та се биа четиресе вери, / та се били три години време, / та се биа, Мара кой да земе / .. / Ка покара четвърта година, / отвила е вера бугарска, / та везела Мара измикярка. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 561. отвивам се, отвия се страд. и възвр. Нека да има тая [стъклената] кратуна чеп да се отвива, за да се изтегли из нея въздуха, та че после да се завие да не влезе пак отвън въздух. Н. Геров, ИФ, 145. Като изгрее месеца, ще станат да жънат, а тя [Ненка] все още не може да заспи и току се обръща ту на едната, ту на другата си страна, току се отвива, току се завива. Ил. Волен, МДС, 34.
ОТВЍВАМ СЕ несв.; отвѝя се, св., непрех. 1. За нещо навито, усукано, намотано — развивам се, размотавам се. Противоп. завивам се, навивам се. — Внезапно възелът се отметна и въжето започна да се отвива шеметно, защото било пресукано. Бл. Димитрова, ПКС, 92. А войвода на змия говори: / — Аво змийо, змийо, тройоглава, / отвий ми се от десната рака, / завий ми се на тънката пушка! Нар. пес., СбНУ ХL, 382-383.
2. Диал. Отклонявам, заобикалям, отбягвам. Как ценят българите заслугите на генерала и уважават ли го, както му ся стои? Като не желаях да влезвам в подобни скокотливи разправии, аз ся отвих да отговоря пряко. П. Р. Славейков, ПХС, 16. — Как ви ловко можете да ся отвивате от преки отговори на сериозни въпроси и да избегвате да не кажете това, което искате да укриете! П. Р. Славейков, ПХС, 58.