отдѐляне - единствено число, нечленувано отдѐлянето - единствено число, членувано отдѐляния - множествено число, нечленувано отдѐлянията - множествено число, членувано
ОТДЀЛЯНЕ ср. 1.
Отгл. същ. от отделям и от отделям се. Отделянето на Рангела от стопанството не се забави. Дадоха му толкова ниви, с колкото бе влязъл. Кр. Григоров, Н, 66. — Викам на снахите: булки, по-малко [олио], мари, зер като се свърши, няма от какво да се отдели, та да се купи... — Ах, за отделяне, како Кицо, не приказвай! Г. Караславов, Избр. съч. II, 123. На̀, у Кузманичини, като отделиха младите, как стана по-хубаво!.. Свата Венко какъвто е, де ще даде той да се спомене за някакво отделяне? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 277.Виж повече2. Физиол. Физиологичен процес, при който живият организъм се освобождава от излишните вещества. Във всички живи организми — растения и животни, се извършват непрекъснато основните жизнени процеси — хранене, дишане и отделяне. Зоол. VII кл, 153.