Основна форма: отстъ̀пване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

отстъ̀пване - единствено число, нечленувано
отстъ̀пването - единствено число, членувано
отстъ̀пвания - множествено число, нечленувано
отстъ̀пванията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 отстъпване - атакуване
2 отстъпване - нападане
3 отстъпване - настъпване
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ОТСТЪ̀ПВАНЕ1, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от отстъпвам1 и от отстъпвам се. След маневрите всеки бързаше да види близките си. Десет дни препускане в запалени стърнища, .. Настъпване. Отстъпване. Г. Алексиев, ДЦ, 50.

ОТСТЪ̀ПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отстъпвам2 и от отстъпвам се. Турската поземелна аристокрация се е настанявала главно в богатите земеделски центрове, където е образувала, чрез заграбване или отстъпване от държавата, своите чифлици и ленни владения. П. Делирадев, В, 146.

Виж повече