пѐрест - единствено число, мъжки род, нечленувано
пѐрестия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
пѐрестият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
пѐреста - единствено число, женски род, нечленувано
пѐрестата - единствено число, женски род, членувано
пѐресто - единствено число, среден род, нечленувано
пѐрестото - единствено число, среден род, членувано
пѐрести - множествено число, нечленувано
пѐрестите - множествено число, членувано
- 1. перест
- - През гъз пересто
ПЀРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има пера, покрит е с пера; пернат. Под сенките на смокиновите дървета важно се разхождаха перести пауни. М. Марчевски, ОТ, 20. Де чучура с вълни шумящи, светли? / .. / Гласът на перестите будни петли / и песните на птичките чевръсти? Ив. Вазов, Съч. II, 49-50.
2. Който е силно разклонен, разперен подобно на пера; пернат. Горите фучаха като бесни, високите борове и перестите дъбаци се огъваха, сякаш се кланяха на земята. М. Марчевски, ГБ, 138. Тя [полянката] се засенчваше от перестите клони на вековен бук. Х. Русев, ПЗ, 29. Високи папрати, перести, ветрилоподобни .. препречваха вървежа ни. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 68. Двете момичета седнаха в бъзовината и широките перести листа така ги покриха, та и главите им не се виждаха. Ем. Коралов, ДП, 156.
3. Който по вид, форма или строеж наподобява перо или пера. Колко зеленина! Пищна, великолепна! Листа и само листа, остри като мечове, перести, кръгли, сърцевидни — цели планини от листа! П. Бобев, ГЕ, 59. Прозорците са вледенени и покрити с чудновати перести цветя. К. Странджев, ЖБ, 87. Посред гората, в клоните на дъб столетен, / във хаосът на перести листа, / гнездо си птичка сви. К. Христов, ВС, 56.
◊ Перест лист. Бот. Обикн. мн. Лист на растение, чиито петури или отделни листчета са разположени срещуположно симетрично, по двойки на обща дръжка.