побледня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време побледня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време побледня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време побледня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време побледня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време побледня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време побледня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време побледня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време побледня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време побледня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време побледня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време побледня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение побледня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение побледня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие побледня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие побледня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие побледня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие побледня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие побледня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие побледня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие побледня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие побледня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие побледня̀вайки - деепричастие побледня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие побледня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие побледня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие побледня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие побледня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие побледня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие побледня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие побледня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие побледня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. побледнявам
- - Побледнявам като бозаджийска стомна
ПОБЛЕДНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; побледнèя, -èеш,
мин. св. побледня̀х, прич. мин. св. деят. побледня̀л, -а, -о, мн. побледнèли, св., непрех. 1. За човек или лице, бузи и др. — ставам блед, обикн. по здравословни или психологически причини (смущение, страх и др.); побелявам1. Противоп. поруменявам, поаленявам, заруменявам, зачервявам се1. Рада почувства, че има нещо страшно, и побледня. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 77. Много се разтъжи, посърна. Лицето ѝ побледня, руменината по бузите ѝ се събра на петна. Д. Талев, И, 381. — Слушай — каза тя и той видя как страните ѝ побледняват. — Аз по-скоро от живота си ще се откажа, но от стопанството няма да изляза. А. Гуляшки, МТС, 193. — Ти си отрова турил в това вино! Защо побледня? Н. Бончев, Р (превод), 79.Виж повече2. Прен. Побелявам1 (в 1 и 6 знач.); избелявам, избледнявам. Хлябът — това бяха храните, които зрееха вече. Гъсти, сочни и зелени доскоро .., те почнаха постепенно и незабелязано да побледняват и да се изпъстрят с по-големи и по-големи жълти петна. Й. Йовков, Ж 1930, 239. Докато очите ѝ се наситят на гледката, облаците побледняха, далечините прегоряха и върху угарите падна тънката сянка на полската нощ. К. Петканов, ЗлЗ, 45. Кръглата луна се подаваше полека зад планинските върхове. Изпърво червена, после полека-лека побледняваше, докато се извиси и застане сред звездите. Елин Пелин, ЯБЛ, 15.
3. Прен. За чувство, спомен и под. — постепенно отслабвам, ставам неясен, смътен; избледнявам. Грижите, пламенните привързаности, страстите, въжделенията на живота побледняват и стават призрачни и смешни пред хоризонта на вечността. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 105. Когато споменът за мене / ще побледнее, може би / .., / погребан в миналата слава / ще дремя аз успокоен. Т. Траянов, Съч. III, 117.
◊ Побледнявам / побледнея като бозаджийска стомна; побледнявам / побледнея като керемида във вода. Диал. Ирон. Силно се изчервявам. Побледнял като бозаджийска стовна. П. Р. Славейков, БП II, 52. Побледнявам / побледнея като липа във вода. Диал. Силно побледнявам. Побледнявам / побледнея като платно (мъртвец). Разг. Силно побледнявам, пребледнявам. Майка ми побледня като платно, а пък аз останах с отворена уста. Ст. Загорчинов, ДП, 224. Напрягаше всичката си воля, за да заглуши коварния страх. Тогава от силното напрежение побледняваше като мъртвец. М. Марчевски, П, 158.