подозрѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано подозрѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член подозрѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член подозрѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано подозрѝтелната - единствено число, женски род, членувано подозрѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано подозрѝтелното - единствено число, среден род, членувано подозрѝтелни - множествено число, нечленувано подозрѝтелните - множествено число, членувано
1 неблагонадежден - тъмен (прен.) - съмнителен - подозрителен 2 недоверчив - подозрителен - скептичен (книж.) - мнителен - невярващ
ПОДОЗРЍТЕЛЕН, -лна, -лно,
мн. -лни, прил. 1. Който буди, предизвиква, поражда подозрение (в 1 знач.); съмнителен. — Началниците на гарнизони .. ще изготвят списъци на подозрителните елементи. В даден момент по заповед от нас ще се пристъпи към тяхното ликвидиране. Н. Христозов, ПД, 31. Орце остана изненадан от прекалената любезност на турчина. Тя му се видя подозрителна. Д. Спространов, С, 58. Една сутрин той се събуди много рано от тих подозрителен шум. П. Вежинов, ДБ, 267. Пощо ми се туй решително същество видя подозрително, заповядах на жандармите да го затворят. Ч, 1871, бр. 23, 731-732.Виж повече2. Който е склонен да проявява подозрение или е обхванат от подозрение (в 1 знач.); мнителен, недоверчив. Той [Христо] заръча мезе и пиене за всички хъшове. — А пари имаш ли? — попита подозрителният Царски. Ст. Дичев, ЗС I, 539. Бачо Киро .. се прибра в стаята. Тежки мисли го налегнаха. Турците от ден на ден ставаха по-зли и подозрителни. Д. Марчевски, ДВ, 76. Катя стана нервна и подозрителна. Знаеше, че ако той я остави, тя е загубена. М. Грубешлиева, ПИУ, 168. М и л к о: — Речта ми е, че аз някак се страхувам от Исака. И в а н к о: — Много си подозрителен, Милко. В. Друмев, И, 33. // Който е присъщ на такъв човек. Въпросите на предпазливия и подозрителен разум: „Какво общо може да има той с нашата класа, с нашата борба?“ Д. Ангелов, ЖС, 243-244.
3. Който изразява подозрение (в 1 знач.). Той побутна сина си и влезе в стаичката, загледа се в Биляна с подозрителен поглед. Д. Талев, С II, 245. От ден на ден в сърцето ѝ се набираше ненавист към тая жена, .. С мъка понасяше суровите ѝ подозрителни погледи, с досада слушаше сухите ѝ наставления. И. Петров, НЛ, 174. Будакът .. докосна коляното на Минтана, а за да не се смути от подозрителния му поглед, продума със замрежени очи: — Минтане, отсега нататък аз ще ти бъда най-верният приятел! К. Петканов, ДЧ, 400.