подпѝтвам - първо лице, единствено число, сегашно време подпѝтваш - второ лице, единствено число, сегашно време подпѝтва - трето лице, единствено число, минало свършено време подпѝтваме - първо лице, множествено число, сегашно време подпѝтвате - второ лице, множествено число, сегашно време подпѝтват - трето лице, множествено число, сегашно време подпѝтвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време подпѝтвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време подпѝтвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време подпѝтваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време подпѝтваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време подпѝтвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение подпѝтвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение подпѝтващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подпѝтващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие подпѝтващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие подпѝтваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подпѝтващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие подпѝтващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подпѝтващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие подпѝтващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие подпѝтващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие подпѝтвайки - деепричастие подпѝтвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие подпѝтвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие подпѝтвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие подпѝтвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие подпѝтвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие подпѝтвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие подпѝтвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие подпѝтвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие подпѝтвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие подпѝтван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие подпѝтвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие подпѝтваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие подпѝтвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие подпѝтваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие подпѝтвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие подпѝтваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие подпѝтвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие подпѝтваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОДПЍТВАМ, -аш, несв.; подпѝтам, -аш,
св., прех. 1. Питам, обикн. не направо, а по заобиколен начин, като обикн. прикривам силния си интерес, любопитство. Тя подпитваше и можа да научи и туй, което отначало не искаха да ѝ кажат. Й. Йовков, ЧКГ, 207. След някое време [Рале] стана още по-скрит и мълчалив. Отвори уста да рече уж нещо, а само подпитва, и думите си сякаш с конец ги мери. П. Тодоров, И I, 119. Отиде пак разсилният, мушил се насам-натам из градините наоколо, питал, подпит- вал съседи и разбрал, че Деню си е дома, но се крие в плевника. Чудомир, Избр. пр, 267.Виж повече2. Разг. Запитвам, попитвам. Запознаваше ме с какви ли не хора — и добри къркачи, и разговорливи, — за какво ли не ме подпитваха... Изобщо любопитни и „любознателни“ хора. Ас. Становев, П, 54. — А, бае Стойко, какво ще кажеш? — подпита друг. Т. Влайков, Съч. III, 268. — Ами къде твоя си край ходиш ли? Как е майка ти, живо-здраво ли е... — подпитваше го тя. Ст. Марков, ДБ, 147.- Къде си, какво правиш? — подпитах аз. Др. Асенов, СВ, 142. подпитвам се, подпитам се страд., възвр. и взаим. Иван не продума вече за лекуване, гледаше я само загрижено .. Дали пък... от батювата смърт?... — подпитваше се Иван и изтръпваше от ужас. — Само това нещо да не ни сполети! — молеше се той. — По-добре е да си умре, отколкото... Г. Караславов, Тат., 195. Уж нехайно, един друг се подпитваха: — Графе, колко километра извъртя? — Гоня стоте, а ти? — Днес ги минах! Бл. Димитрова, ПКС, 283. И слушаше народът пророчество за бъдни беди — и гледаше с леден взор поличби на едни тегла. Един се друг подпитваха, но всеки свиваше рамене: та кой разбираше, какво ще стане? Н. Райнов, КЦ, 26.