подража̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време подража̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време подража̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време подража̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време подража̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време подража̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време подража̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време подража̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време подража̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време подража̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време подража̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време подража̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение подража̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение подража̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подража̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие подража̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие подража̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подража̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие подража̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подража̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие подража̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие подража̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие подража̀вайки - деепричастие подража̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие подража̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие подража̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие подража̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие подража̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие подража̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие подража̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие подража̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие подража̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ПОДРАЖА̀ВАМ1, -аш, несв. 1. Непрех. и (остар.) прех. Обикн. с предл. н а. Държа се, говоря, правя нещо като друг или действам като някого, подобно на някого, обикн. съзнателно, последователно. Ананий е суетен и тщеславен човек, завижда тайно на Никола и се мъчи да му подражава. Й. Йовков, Разк. I, 38. Кирков не подражаваше на никакъв артист. Играеше винаги със свои чувства, със свои средства, еднакво вълнуващо в трагедията и в комедията. Н. Лилиев, Съч. III, 370. Сичките пловдивски кокони носат чалми, а Копривщица подражава на Пловдив. Л. Каравелов, Съч. II, 94. Всичките налични чинии и сервизи, .., били изпочупени от Хортензия при опити да подражава на жонгльора от цирка. Тонич, ББК, 149.
2. Прех. Остар. Следвам доброволно и съзнателно някого или нещо като образец, пример в поведението, действията и постъпките си. — С дълги коси са ходили старите български войводи по Балкана, които са защищавали сиромасите и угнетените и на които аз съм поклонник и обожател. Тях аз подражавам — отговорил Ботйов. З. Стоянов, ХБ, 97-98. Гледам тя, че си по весел; вероятно си станал по умен. Ако е тъй, ти не ще ся разкаеш; наградите за тебе са готови. Погрижи ся да тя подражаят и други. А. Шопов, СКН, 25.
3. Непрех. Възпроизвеждам някои особености в маниерите, говоренето или поведението на някого, обикн. като израз на неодобрение, присмиване и под.; имитирам. Тя разправяше, подражаваше и дръзко се присмиваше на старите жени. К. Петканов, В, 98. И за да покаже безгрижието си, той [Симеон] почна да подражава как Спасуна кълнеше и се зъбеше на стражарите. Д. Димов, Т, 264. Тя [Добра] тъй приказваше, че разсмиваше всички. Подражаваше на глухото Кости. К. Петканов, СВ, 183. // Прех. и непрех. Възпроизвеждам и наподобявам гласа, звука, движението, позата и под. на животно; имитирам. Той обладава още едно изкуство, обработено до съвършенство: подражава гласа на животните. Ив. Вазов, Съч. ХV, 110-111. Аз мога да се преправям на всички животни и да подражавам гласовете им. Елин Пелин, ЯБ, 14. подражавам се страд. от подражавам във 2 знач. В 16 и 17 век бяха са появили много майстори, особно в Нюрнберг и Аугсбург, гдето ся подражаваха точно всички ориенталски чарти. Лет., 1874, 243. Дано техният пример са подражава и от други не по малко родолюбиви българе и българки в други градове из Романия. НБ, 1876, бр. 1, 44.
ПОДРАЖА̀ВАМ2, -аш, несв.; подража̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Диал. Ставам мил, драг, харесвам се на някого. Това нещо ми подража. Н. Геров, РБЯ IV, 101.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.