полега̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано полега̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член полега̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член полега̀та - единствено число, женски род, нечленувано полега̀тата - единствено число, женски род, членувано полега̀то - единствено число, среден род, нечленувано полега̀тото - единствено число, среден род, членувано полега̀ти - множествено число, нечленувано полега̀тите - множествено число, членувано
ПОЛЕГА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е леко наклонен, не много стръмен. Иван Татаров,.., стои като гръмнат до бъчвата,.. — уж обръчи набива — ама избута бъчвата, тя се катурна и нали дворът му е полегат, затъркаля се към улицата. Й. Радичков, ББ, 64. И тъй като не вървяха по пътеката и не се редяха на върволица, всеки си избираше мястото, което му се виждаше най-полегато и удобно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 104.