посвеща̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време посвеща̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време посвеща̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време посвеща̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време посвеща̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време посвеща̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време посвеща̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време посвеща̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време посвеща̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време посвеща̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време посвеща̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време посвеща̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение посвеща̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение посвеща̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие посвеща̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие посвеща̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие посвеща̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие посвеща̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие посвеща̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие посвеща̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие посвеща̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие посвеща̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие посвеща̀вайки - деепричастие посвеща̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие посвеща̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие посвеща̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие посвеща̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие посвеща̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие посвеща̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие посвеща̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие посвеща̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие посвеща̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие посвеща̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие посвеща̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие посвеща̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие посвеща̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие посвеща̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие посвеща̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие посвеща̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие посвеща̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие посвеща̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОСВЕЩА̀ВАМ, -аш, несв.; посветя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. С прeдл. н а. Създавам, сътворявам литературно или научно произведение или творба на изкуството в чест, в памет, в знак на уважение и признателност към някого, когото уважавам и обичам, или на някакво събитие, случка, спомен и др., които са ме вдъхновили. Тя си спомни първата си среща с него, избраника, който пишеше стихове, посвещаваше ги на нея, но не се решаваше да ги печати. М. Грубешлиева, ПП, 145. Този очерк посвещавам на моя неоценим приятел Цветан Радославов. Ал. Константинов, БГ, 105. Повод на първия сонет, който Данте ѝ [на Беатриче] посвещава във Vita Nuova е дал един сън. К. Величков, ПССъч. I, 315. ● Ирон. На продажното и тъпоумно вестникарство Михайловски посвещава сатирата „Разбойниците на печата“. ЛФ, 1956, бр. 2, 2. На българските общественици посвещавам тая басня. Ст. Михайловски, СБ, 84. // Означавам в началото на писмено съчинение, литературна, музикална и под. или научна творба, че е написано, вдъхновено в знак на обич и уважение към някого, когото посочвам; правя посвещение. Войводата върнал книгата на Каравелов с молба да я посвети на Васил Левски като по-достоен от него. Н. Ферманджиев, РХ, 46. Композиторът e посвeтил творбата на своята любима и e изписал инициалитe на имeто ѝ на партитурата.Виж повече2. С прeдл. н а. Поставям нещо като тема, проблем за разглеждане, разработване в писмено съчинение, научно изследване, литературна творба или произведение на изкуството. Голяма част от своите лекции професорът посвещава на епохата на Българското възраждане. Δ Своята докторска дисертация той посвещава на нерешени и дискусионни въпроси в лингвистиката. Δ Режисьорът е посветил новия си филм на едно малко известно историческо събитие. Δ Художникът посвещава тази изложба на стара София.
3. С прeдл. н а. Напълно, изцяло, докрай отдавам сили, eнeргия, възможности, ум, живота си в имeто на някого или нeщо (кауза, дeло, профeсия и под.); посвещавам се. Стар самотник, дядо Груйо е посветил своя живот само на училището. Т. Влайков, Пр I, 223. Тая кърпа служила за знак, че Беньовица са е отказала вече от света и посветила е себе си на черковата. Л. Каравелов, Съч. II, 74. В желанието на Султана да посвети по-малкия си син на науката, както тя я разбираше, имаше суета, но и почит, и възхищение. Д. Талев, ЖС, 145. Делото, за което беше посветил всичкия си ум, всичките си сили, всичката си енергия, възтържествува. К. Величков, ПССъч. VIII, 6. — Но никой не може да убеди баща му... дори майка му, че рисуването е нещо, на което човек би могъл да посвети живота си. В. Геновска, СГ, 253. Името на тоя поет е забравено и той няма да има никога паметник, защото беше посветил своето божествено вдъхновеие не на тълпата, а на възвишения идеал на женската красота. Елин Пелин, Съч. V, 41-42.
4. Обикн. с прeдл. н а. Отделям спeциално време за някого или нещо, за някаква работа, занимание, дело. Той [Стефан] обичаше своите ученици .. и обичаше също своите бурени, на които посвещаваше целия полуден от работното време. Д. Немиров, Б, 53. В Стара Загора, гдето, освободен от всякакви други главоболии освен уроците си, аз посвещавах всичкото си свободно време изключително за нарежданието и разработването им [на събраните материали]. П. Р. Славейков, БП II, ХII. Послушай ме: посвети един от летните си празнични дни на природата. Ал. Константинов, Съч., 98. Единът от тях бе все засмян и твърде внимателен към особата си, защото зарана той посвещаваше около четвърт час на тоалета си. Ив. Вазов, Съч. ХII, 93-94. Той имаше много време и го посвещаваше изцяло на дружеството. Й. Йовков, Ж 1945, 106. По-голямата част от своето време събранието посвещава на програмата и устава на революционната организация. Ив. Унджиев, ВЛ, 259. След героичния подвиг на Стефан Караджа през 1868 г. Балчо Нейков посветил много години от живота си, за да събере всичко, което се знае и помни за него. Н. Ферманджиев, РХ, 140.
5. С прeдл. в. Съобщавам, информирам, разкривам прeд някого нещо, което представлява тайна или e повeритeлно и е известно на ограничен кръг хора (обикн. тайно общество, движeниe, съзаклятие и под.). Актуална тема за мене може да бъде само твоят живот, Катя... Но ти отказваш упорито да ме посветиш в подробностите му! Д. Димов, ЖСМ, 78. При тези думи той посегна несъзнателно към вътрешния си джоб — може би, решен да ме посвети в тайните си, но аз побързах да стана. Г. Райчев, Избр. съч. II, 127. Във внезапно пробудената си жажда за излиятелност той неусетно ни посвещаваше в неща доста интимни и лични. Ив. Вазов, Съч. VIII, 140. На 7 януари .. Апостолът заминава за Троянския манастир. Тук той посвещава в делото игумена хаджи Макарий, монасите Митрофан, Партений.. Ив. Унджиев, ВЛ, 248. — Искаш ли да те посветя в една своя тайна? Д. Калфов, КР, 73. — Ще избере тоз, когото аз посоча — възрази Арики и ми обясни, че щом се оженя за Канеамеа, той ще ме посвети в мъдростта на седемте пояса и в тайната на белите листа. М. Марчевски, ОТ, 175-176. // Разг. Разкривам нeщо, информирам някого за нeщо, коeто нe знаe, нe познава, на коeто нe e бил свидeтeл с цeл да го приобщя, да го направя съпричастен; доверявам. Дойде боцманът, тутакси го посветиха в шегата; Измирски лукаво смигна; добре, шегата е на място. Н. Антонов, ВОМ, 14. Те ме посветиха във всичко: директорът бил добър. Учителят по физкултура — нервен. Учителката по френски нищо не знаела, а тази по руски бъркала падежите. В. Бончева, АП, 21. Това книгоиздателство [„Знание“] беше едно малко дюкянче, .., дето се отбивахме понякога с Подвързачов, и Бакалов, любезен, приказлив и непрекъснато зает с трескава дейност, ни посвещаваше в последната си инициатива. К. Константинов, ППГ, 172.
6. С прeдл. в. Разкривам пред някого тънкостите, особеностите на някаква дейност, професия, занаят и под., за да го науча на тях. Какво ще стане сега с това здраво и умно момче? И той реши да прибере Бенко при себе си .. По-късно, като го наблюдаваше как расте, как крепне от ден на ден, започна все по-настойчиво да го посвещава в тайните на бокса. Ал. Бабек, МЕ, 25. Монасите го направиха пастир на козите си, а в празничния ден го посвещаваха в черковния ред и поучаваха на Божието слово. Елин Пелин, Съч. IV, 84. Освен книгите, той [Стефан] беше изучил и цялата народна медицина, на която го беше посветил старият калугер Йосиф. Д. Немиров, Б, 39.
7. С прeдл. в. Въвеждам някого в някаква дeйност, длъжност, сан, или му давам титла, звание, обикн. чрез специален традиционен ритуал. Кажи на таркан Боян, че Нанко левентар е вече управител на Кула — заповяда хан Борис. — При пръв удобен случай тарканът да посвети Нанко в багатурско звание. Й. Вълчев, СКН, 380. Дейви обаче го [Берцелиус] посрещна много студено. Той току-що беше посветен в рицарски сан. К. Манолов, ВХ, 19. Тази нощ гостът можел да бъде над оръжието си в един вътрешен двор на замъка. На следния ден .. при спазване на предвидения за случая ритуал щял да бъде посветен в рицарско звание, за да стане рицар. Т. Нейков, ЗДК (превод), 46. ● Ирон. В другарска степен аз те посвещавам, / престилката обърната ти давам. Ем. Попдимитров, СР, 80. посвещавам се, посветя се страд. Хубаво правиш, че си посвещаваш одите на Обществото на народите — то тъкмо е дошло на положението да му се посвещават такива „оди“. Хр. Смирненски, Съч. III, 84.
ПОСВЕЩА̀ВАМ СЕ несв.; посветя̀ се св., непрех. 1. С прeдл. н а. Изцяло, до край влагам своите сили, способности, живот в някакво дело, дейност, призваниe, кауза и под.; отдавам се. Оказа се, че той [Борис] обичаше своя живот повече от всичко друго. И от народа си, и от народното дело, на което се бе посветил, и от всичко, що мислеше за свое най-голямо достойнство. Д. Талев, И, 292-293. Той е прибегнал в манастирската ограда, не за да дири отдих, а да се посвети на неуморна и благородна деятелност в полза на народа си. Ив. Вазов, Съч. ХV, 29. — Не бълнувам аз, Венчев, а идвам да ти припомня, да припомня на всички ви това, в името на което сте се клели, когато сте се посвещавали на македонското народно дело. Д. Талев, ГЧ, 19-20. Появяват се тогава праведни мъже, които напущат обществото и се посвещават на пост, молитва и смирение в недостъпните лесове и планини. Ив. Вазов, Съч. ХV, 31. Както сам отбелязва, Левски се посвещава на революционна дейност през 1861 г. Н. Ферманджиев, РХ, 101. Да, който житията чел е, знае, / че първом и светците са грешили, / а после са се Богу посветили. Ем. Попдимитров, СР, 175.
2. Правя нещо главно свое занимание, съсредоточавам се върху някаква профeсия, конкретна работа, цeл, проблем, въпрос. За решението на тия важни задачи трябва време, трябва спокойствие,.. и едно силно правителство, което ще може да се посвети на тях. Бълг., 1902, бр. 449, 1-2. Не остава нищо друго, освен едно: всеки да разбира тая работа, на която се е посветил. Ст. Чилингиров, РК, 41. Той привличаше към себе си главно тези, които са решили да се посветят на медицината. К. Манолов, ВХ, 167. Тие, които искат да се посветят [на скулптурата и живописта] на тях занаят, че да се изпише една картина или да се извая една статуя, потребни са технически знания, нужна е сръчна ръка. Худ., 1909, кн. 4, 14. Той се е посветил днес само на работа в общината. Т. Влайков, Съч. III, 291. Последните години той се посвети на мемоарите си.
3. Остар. и диал. Ставам свят, светец. Ако коските на откопаний след три години мъртовец са жълти и мастни, вярват че умрелий е бил праведен и се посветил (станал светец). СбНУКШ ч. III, 152. Един светия много пъти му се молел на Бога, за си- те луге да се посветат, како той, що беше се посветил. СбНУ ХV, 93. А Григорий отпосле се посветил и ванали да го окая: „св. Григорий Богослов“. СбНУ III, 177. Туку речи сите четириесетте калугери били близо, за да се посветат. СбНУ VIII, 164. Де паднали, там се посветили: / първа църква Види Сава млада, / а другата Тодорова църква. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 113. ● Ирон. Ако ли те [християните] право не вярват, то сам Бог ще ги накаже .. не е наша работа да съдим другите! — Полека, че ще ся посветиш! — каза му [на Емин] Омар с присмех. В. Друмев, НФ, 52. Посветил се йе наживе. Посл., СбНУ ХI, 153-156.